Станишев надмина себе си. Прави оценка на нещо, което му е органически чуждо. През призмата на /без/личната си недостатъчност той сумира представите си за опозиционност и блъска в празно пространство. Според него опозицията е деструктивна, разрушителна и антибългарска. Епитети, с които бе възнаградено именно неговото управление в доклада на Европейската комисия.

 Всъщност епитетите ги нямаше, но се подразбираха поради липса на алтернативни такива. Като всеки инструмент, защото Станишев не обслужва собствените си омрази, а се явява инструмент на чужди, включително и небългарски, лицето на тройната коалиция се явява говорител на страха.

Не слушайте дърдоренето му, то е все едно да слушате бръмченето на мотора му. Слушайте онова, което не смее да си каже. Зад лъжата винаги стои някаква истина.

Неговата истина, на Станишев, не е нашата, на неговите опозиционери, истина. Дмитриевич дори не ни е сънародник. Обаче обстоятелствата Цар и Доган го стекоха на народеца ни и сега нам се налага да гледаме претенциозната му физиономия и да слушаме еднообразните му бръщолевения.

 Опозицията, която Станишев тъй лютиво мрази, все пак му развали рахатлъка. Накара го да обещае половината от излишъка на онези, от които излишъкът бе изстискан. Сега няма да си разделят 6 милиарда, а 3, толкова, колкото и миналата година. Без да му мигне окото той си прави помена с чужда пита. То му е стил. С чужд мотор се качи и на Бузлуджа, тъй и не се разбра защо.

 Като стана дума за епитети: деструктивна, разрушителна и антибългарска, повтарям, е тройната коалиция. За няма и година станаха за срам и смях на Европа. Сега, като се каже корупция и престъпност, се подразбира България. Такава, каквато я направиха те.

То няма и какво друго да родят. Който се мисли за планина, задължително ражда  мишка. Безумна приватизация, екстремизъм, популизъм – тъй пъпчивият лидер на БСП определя онез, които го клатят. То бива, бива наглост, ама чак толкова не е и здравословно. Изглежда обаче, че наглостта е хранителната среда на премиера.

 Прави впечатление, че той е оставен самичък на фронта, който сам си отвори. Двамата му партньори мълчат със страшна сила, може да се каже, че го бламират. И кво от туй. Станишев се помпи с фрази от вестниците и телевизиите и страхът от изпадане го шпори да върви пред събитията. Иван Костов още не е казал А, Станишев бърза да каже Бе. Някой да е чул лидера на ДСБ да потвърждава слуховете за тройна опозиция. Лично той да е подписвал присъединителен протокол по този повод ?

 Редно е публиката да знае, че нито Станишев е душеприказчик на Костов, нито пък д-р Михайлов му е личен лекар. Споменавам Дмитриевич и психиатъра заедно, щото те не се различават в омразите си и в приказването, и двамата много говорят, но малко казват.

Нещо не доразбирам: щом като опозицията е тъй нищожна, та дори не би съществувала без епитети, що само за нея приказват тез рицари на излишъка. Без коментар.