Разбираемо е желанието му да стъпа в дирите на софийския си началник, но общите му приказки издават повече нервност, отколкото политическа грамотност. Той е умен човек, но твърде се вдава в пловдивските виртуалности. Не можеш разби мнозинство с малцинствени разсъждения. Също тъй е невъзможно да забиеш клин там, където работата бездруго се е разсъхнала.

Но г-н Георгиев, извън общите приказки, прави и типологични грешки. Не че съм се засилил да ставам адвокатин на мерзавци, но с тези партньори в пловдивската коалиция ГЕРБ едва ли си е помислял да се представя за обединител на дясното.

ВМРО и Атака никога, дори и в сънищата си, не били са десни партии. Няма и да бъдат. Следователно, г-н Георгиев повече може да разчита на комбина с тях, отколкото г-н Кюмюрджиев. Кръвната им  група е една, малокръвните им роднини – също. Наместо да опява на чужди гроб със сбъркани постановки, по-добре е г-н Захари да насочи захаросаните си приказки в друга посока. Тяхната посока и тъй, и тъй е изгубена вече, ами поне да пристигнат някъде, където и да е. Може в одеждата на рокери, а може и в расото на патриката Николай.

Не плачете за Пловдив вие, дето го накарахте кръв да пикае. Макар да не сте държали кметския стол, изкарахте си двадесет години рахат като добре платено малцинство. Комбините ви никой не можа да развали и нищо чудно, че сега си чешете езиците на сметката на някой, който ви е развалил рахатлъка. Няма лошо. Обаче не правете десни от левите и не преливайте от пустото в празното. Тъй се власт не сваля. Трябва и да се напънете, стига резултатът да не омирише пространството. Със здраве.