Факти, Анализи, Коментари
   26 Май 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Каракачановски му гьонсурати
Николай Заяков - 25 Август 2008
Мисли си той, че както клин клин избива, тъй и заклинание заклинанието избива.
Николай Заяков
Николай Заяков

Г-н Каракачанов-македонски е твърде любопитен персонаж от театъра на сенките на държавна сигурност. Минималистичните му подходи към максимални цели предизвикват не толкова отвращение, колкото смях. Обича той да се пъха в чужди калъфи, та белким придобие формата на оригинала. Напусто. Много години вече разнася доносническата си физиономия из парламента, но и един път не е успял да влезе самичък там. Вегетира и гравитира покрай всякакви партии с изглед за успех на избори. Систематично се произнася по македонския въпрос, а за по-голяма достоверност отвреме-навреме си произвежда заплахи към собствената си персона, щото не е интересен никому. Съзнанието за неговата незначителност обаче, наместо да го забие в земята, издига го в очите му и, както вече разбираме, намерил е моста, от който да се хвърли за някоя и друга овация. Нещо повече, визията му е на човек, който се е хвърлял с главата надолу от много високо и само изкривената му усмивка напомня за тоз резил.

Като специалист по запомнянето, искам да напомня на тоз политически карбуратор, че преди време, преди изборите още, на въпроса ми защо оставя фигурата на бъдещия кмет да е от ВМРО, а не той например, г-н Кюмюрджиев рече, че не би било красиво лидер на партия като ГЕРБ, макар и регионален, да злоупотребява на своя полза.

Тогава, и той го помни предполагам, отвърнах, че ако г-нът Славчо стане кмет, на другия ден още ще пожелае да си присвои победата и ще напълни кметството с чернознаменните си клонинги. Тъй и стана. Сега г-н Кюмюрджиев си сърба попарата. Ще не ще той обира негативите на славчовото управление и славчовите милиони ще тежат и на неговата биография. Разграничаването не е достатъчно, общината иска метла, авгиевият обор си търси някой херкулес, па бил той и джобен. Пита се за тези 10 месеца хората от ВМРО, освен за себе си, направиха ли нещо за друг – я за града, а за человек някой, я за група граждани. Не, и не се предвижда. Щото лакоми. А най-лаком онзи пуяк, Каракачанов.

Некадърниците от ВМРО обаче не спират до тук. Щом последният им бастион останала е г-жа Йеремиева, значи песента им е изпята. Из пловдивските газети сеща се някакво разведряване, което ще рече, че г-н Славчо вече не контролира ситуацията. Макар отдавна никоя медия да не зависи от него и от микроскопичната му партия, той все още дава вид, че владее ситуацията, а щом изгуби кондиция, на линията застава одиозната и инфантилна фигура на нарцистичния Каракачанов. На него все другите му криви, другите му кроят шапка, другите му печелят изборите, другите го вкарват в парламента, другите му пълнят главицата с бръмбари, а той само жужи в пространството. С всякоя своя изява той се доказва като най-нелепото недоразумение на незапочналия преход. Хем го има, хем го няма. Ако не спомене някой истински политик в подобните си на доноси интервюта, те не би имали никаква стойност. Но той знае, че личностната му девалвация стигнала е нивото на нищото, поради което употребява значещи имена, та да сдобие покрай тях и той някакво значение. Прост народ, слаба държава.

Забележително е, че това лице, Каракачанов, като всеки първосигнален индивид, безпогрешно усеща откъде иде опасността. И мъчи се да я игнорира със заклинания. Мисли си той, че както клин клин избива, тъй и заклинание заклинанието избива. Треперят му гащите на г-н ВМРО, треперят им гащите и на всичките му съпартийци из етажите в общината. А какво става като партията им се окуми самичка, кой ще ги бръсне за сливи и дали не ще почнат да търкат пейките из съдилищата.

Пловдивските прокурори дигнаха ръце от тях, ама тоз път работата им види се спукана. За таквизи като Каракачанов има една хубава поговорка: Празна Мара тъпан била. Припоням я, да не кажат, че им е дошло изневиделица. Да сяда Славчо и да пише мемоари за кметуването си по времето на Чомаков, да не би да дойде време да пише някакви други мемоари. Да се сниши и да чака някакво разведряване, па да моли патрона си много-много да не приказва, щото който много приказва, той много бърка. Най-добре ще е всинцата вкупом да се възползват от рецептата на г-н Каракачанов и да се хвърлят от някой маришки мост с главите надолу. Щото ако не се хвърлят, ще ги хвърлят.


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.