Агресивното поведение като че ли стана норма в нашето общество. Под една или друга форма се проявява навсякъде. Причините, които го провокират, ги знаем всички. И всички ние сме длъжни да ги предотвратим. Една чудесна инициатива, наречена „клас без агресия", поде преподавателят в Начално училище „Васил Левски" Мария Циплакова в Сливен. .

Нейните възпитаници, „веселите далматинчета" от I „б" клас, ще бъдат първият клас без агресия в града ни.
„Случвало ми се е да вървя по улицата и да стана свидетел на общуване между млади хора, разказва Мария Циплакова. Чувам такива думи и изрази, че ми става болно и тъжно. Ужас! Обиди, жаргони...Мисля, че трябва да научим подрастващите най-вече на етика. Ето защо реших да направя така, че децата да се научат на това и вкъщи, и в училище. Да не се ограничаваме само с „вълшебните думички", а по-сериозно да обърнем внимание на това как трябва да се държат в обществото. И най-добрият пример сме ние, възрастните."

Г-жа Циплакова е категорична, че всички ние трябва да помислим какви граждани ще възпитаме за в бъдеще. И дали днес даваме добър пример на децата. „Всички виждаме как възрастните хвърлят на земята отпадъци, опаковки от храна, цигарени кутии. Това е лошият пример за децата. Те попиват поведението от родителите и близките си. Стига се дори до фрапиращи ситуации - човек може да загуби живота си, ако наруши спокойствието на някого", допълва преподавателката.

Факт е, че животът днес е прекалено труден и сложен. Много родители нямат време за децата си, защото работят от тъмно до тъмно с единствената цел да осигурят прехраната на семейството си. Проблемите в ежедневието са много, а те пораждат агресия. Родителската агресия е най-често гневна и импулсивна. От подигравки и обиди тя часто прераства във физически наказания. Има обаче и друга агресия, не по-малка по значимост. Това е пасивната агресия, която се изразява в незаинтересованост към потребностите и желанията на детето.

Психолозите са категорични, че обидните епитети не трябва да се използват срещу децата. Когато едно дете бъде наречено „грозно", „глупаво" или „непохватно", това го променя, нещо става с него и на обидата реагира не само тялото му, но и душата му. Детето започва да събира негодувание, яд, омраза, започва да фантазира за отмъщение. На безразличието на родителите децата отговарят с насилие. Агресията е не само насилие, а и въздействие върху все още неукрепналата психика на ученика.

 „Детството е не само игри, а и сериозно отношение към всичко, което ни заобикаля, казва г-жа Циплакова. За мен детето е личност. Както аз, така и другите, трябва да се съобразяваме с това и да уважаваме децата. За мен е предизвикателство към края на педагогическата си дейност да постигна значими неща, които в някаква степен да ограничат това агресивно поведение. Искам да науча децата да се радват на успехите на другите, да не са безразлични към страданието, към негативизма в живота. Мога да постигна това чрез беседи с родителите на теми „Родителската агресия - как да се справим с нея?", „Как да овладеем гнева си?", „Основни правила за позитивно възпитание в семейството" и др. Искам тези правила да са достъпни за всички родители в нашето училище."

Преподавателката предлага на своите колеги регулярно да провеждат със своите ученици дискусии на теми „Какво е приятелството за мен?", „Защо искам да дружа с...?", „Кое ме прави щастлив/а?", „Защо ми харесват вълшебните приказки?", „Добрият пример на родителите ми", „Чувствам ли се добре в клас и училище?", „Аз съм личност и макар все още малък, имам собствено мнение, с което трябва да се съобразяват", „Човек се учи от грешките си, но...", „Да се науча да понасям позитивна критика, да мога да губя с достойнство", „Внимавам в час, за да успея", и др.

Според г-жа Циплакова вероучението в училище също ще даде отлични резултати при възпитанието на децата. „Ние решихме да отидем в църквата, където въздействието е по-силно. Първата стъпка направихме преди две години. Учители, родители и ученици се срещнахме с дядо Иоаникий - приятел и добър съветник на децата, който с благия си глас ни разказа за доброто и злото, запозна ни с десетте божи заповеди, с тайнството на църквата, и т.н. За тази среща ни помогна областният управител г-жа Христина Чолакова. Вярвам, че тази връзка ще продължи и занапред", категорична е преподавателката.

В класа на Мария Циплакова наистина цари разбирателство и по детски чиста обич между децата. Те знаят, че заедно са по-силни, по-организирани, по-активни. Говорят за първата си учителка с много любов, прегръщат я с обич, споделят й всичко, което ги вълнува, а у дома винаги разказват на какво ги е научила през деня. Класът е сплотен, в него има българчета, русначе, испанче, момиченце от турския етнос. Децата обаче не се делят, а учат и играят заедно, помагат си във всичко.

Г-жа Циплакова е категорична, че децата трябва да бъдат ангажирани с всевъзможни интересни дейности, а не да прекарват свободното си време пред компютъра или телевизора. „Трябва да четат повече, за да не е беден речникът им, и учители, и родители трябва да им възлагат задачи, които те с удоволствие да изпълняват: изработване на нещо, презентации, участия в извънкласни форми на работа, спортни танци, хор, айкидо и т.н.", казва Мария Циплакова.

Отличният пример вече е даден. Родители и учители трябва ръка за ръка да тръгнат срещу агресията и да възпитат едно добро бъдещо поколение. Въпреки забързаното време, ангажиментите, които отнемат всяка свободна минута, родителите трябва да намират време за децата си, да общуват с тях, да ги обграждат с много любов и обич.

„Нека нашето училище е първото, което казва категорично „Не" на агресивното поведение чрез различни дейности. Децата са такива, каквито сме ние. Нека с примера и личното си поведение станем по-добри, по-организирани, по-дисциплинирани, да вървим напред с гордо вдигнати глави затова, че сме родители и граждани! Присъединете се към нас!", казва на колегите си преподавателката в първия „клас без агресия".

sliven-news.com