На ръба на фалита и на ръба на пропастта, без пари и надежди, обаче с оптимизъм живее в момента Достойният българин Христо Атанасов. Мъжът, който е и баща, и майка за 12 сираци, е натрупал огромни дългове в опитите са да осигури на децата си нормален живот. Той има да дава на различни банки и хора повече от 80 000 лв. Признава, че не знае как ще се справи със ситуацията и бедността, но мисълта да изгони момчетата, които живеят при него, дори не му е минавала през ума. Повтаря непрекъснато, че подаяния не иска и не приема. Иска само постоянна и добре платена работа за децата, които е приютил. „Аз живея с оптимизъм, макар и напълно да съзнавам, че това е кух оптимизъм. Но все се надявам, че утре сутринта, като се събудя, вече ще съм намерил изход. Че някой ще се е обадил, за да ни предложи работа. Макар че съзнавам отлично и това, че дори и да намерим стабилна работа, до зимата остават два месеца – септември и октомври. Аз с времето как да се надбягвам? Дори и да спечелим малко пари, борчовете си не мога да върна, камо ли да заделя пари за зимата, когато работа няма”, казва Христо Атанасов.

Търновецът нашумя в края на м.г., когато беше награден като един от достойните българи заради това, че вече 15 г. дава подслон, хляб и бъдеще на сираци и полусираци. Повече от 30 момчета и момичета са минали през базата му в Леденик. Някои от тях са го дарили с внуци, които, макар и да не са му родни, му казват „дядо”.

„Знаеш ли, преди време един човек, известен и високопоставен, ми каза следното: „Стига си хленчил, защо не ги напъдиш тези момчета”. Аз съм ги научил да не лъжат, да не крадат, научил съм ги на занаят, да работят съм ги възпитал. Единственото, което все още им липсва, е да имат покрив над главите си. Как така да ги напъдя?”, с тъга повтаря нелепия разговор с въпросния човек Христо Атанасов. В момента при него живеят 11 момчета и едно момиче на възраст от 17 до 26 г. Той е приютил и един 63-годишен бездомник Кольо, който след дълго странстване из България пак се върнал в Леденик.

„Нормални ли са ти момчетата? Това е първият въпрос, който ми задават, когато търся работа. Нормални са. Това, че са изпаднали в живота, не означава, че са луди. Имам едно момче от Могилино, но и то е способно да работи. Има си проблем, но като му кажеш да работи, работи”, обяснява Христо.

През декември м.г. е била последната добра работа, която Христо Атанасов е осигурил за момчетата си. От тогава до сега той едва свързва двата края. Момчетата му успяват да си намерят работа за по 15-20 лв. на ден, но всички пари, които те печелят, си остават за тях. Не плащат нито стотинка за консумативите, които покрива сам Христо Атанасов. „И те са живи същества, пълнолетни са. Искат да излязат вечер, да пият по една бира, да си купят цигари. Това са човешки неща. Като се приберат в базата, вървят с наведени глави, не смеят да ме погледнат. Това живот ли е…”, казва г-н Атанасов. И допълва, че работата, за която най-често ги наемат, е тежка, черна, мръсна и робска. А всъщност момчетата и самият Христо са специалисти по правене на паркове, почистване на гробищни терени и поддържане на озеленени площи.

Последно трябвало да източат и почистят дъното на един язовир. Той се оказал вместо шест метра дълбок – 12 метра, работата била къртовска и опасна заради огромното количество тиня. Парите, които Христо и момчетата получили, били 15 000 лв., а разходите… 18 000 лв. Така че той се оказал на загуба.

200 лв на ден му трябват само за да храни своите момчета.

Храни ги в ресторанта в Леденик на обяд и на вечеря и винаги е на разсрочено плащане. Вече е задлъжнял с 1400 лв., но въпреки това собствениците на ресторанта все още осигуряват обяд и вечеря за децата му.

В момента Христо Атанасов се грижи и за едно болно момче, което от десетина дни е с бъбречни кризи. Всички лекарства за него плаща благодетелят му. Така е и с единственото момиче в базата, което през октомври ще става майка. Тя не пропуска нито една консултация и ходи редовно на прегледи, за които пак плаща Христо Атанасов.

Да осигури дом на всяко дете, което приютява, това е голямата мечта на Достойния българин Христо Атанасов. Купил е вече пет къщи в родното си село Дряновец за пет от момчетата си. Купува ги и ги подарява на всеки, който от момче се е превърнал в мъж и може да се грижи сам за себе си. Христо Атанасов броил 30 000 лв., за да купи една сграда в района на базата. Идеята била тя да се превърне в нормално място за живеене. Сега обаче няма стотинка да започне ремонта по нея. Преди четири-пет години купил стар и празен ресторант в Дряновец, за да го превърне в работилница. „Исках да направя нещо като цех, за да има целогодишна работа за момчетата, но ресторантът още си стои празен, защото нямам пари да направя този цех”, признава безпомощността си г-н Атанасов.

В опитите си да осигури работа, той писал до Емилия Масларова, до Емел Етем, до Министерството на културата. Сигурен е, че ако получи държавен обект, за който да се грижат с момчетата, ще закърпи двата края. Единственият отговор дошъл от културното ведомство. Зам.-министърът на културата Иван Токаджиев приел Христо Атанасов. Той опитал да им намери работа в парк „Лавров” в Долни Дъбник. Той е 270 декара, огромна площ и страхотна възможност за всички тях. „Звънях на областния управител в Плевен, той ме прати при кмета на Долни Дъбник, който каза – нямаме пари. И работата спря дотук”, казва Христо. Сега той очаква отговор от директора на Русенския музей, който да каже дали момчетата могат да започнат да работят на разкопките в Иваново. „А иначе от Емел Етем и от Масларова вече отговор не чакам. От февруари съм пратил писмата, поне да ми бяха пратили два реда: „Г-н Атанасов, съжаляваме, обаче работа не можем да ви осигурим”, не крие огорчението си достойният българин.

Въпреки безизходицата, въпреки липсата на бъдеще, въпреки всичко, Христо Атанасов и неговите деца са организирали две благотворителни акции. Миналата година те ходили на сметището в Шереметя, за което по принцип се грижи фирмата на Атанасов, събирали материали и направили от тях паметник за децата в Могилино. После събирали вторични суровини, предали ги и взели 200 лв. За 100 лв. купили билет за концерта за Мануела, с другата половина си направили малко човешко тържество.
Сега Христо си е наумил да запише най-малкия си „син” на училище в Леденик. Момчето е на 17 г., завършило е само седми клас, а е кадърно и би могло да вземе диплома за основно образование.

„Виж, аз наистина не моля подаяния. Най-лесно е да тръгнем да просим, искам да работим. Яд ме е на тези, които обещаха и не изпълниха обещанията си, защото те дават напразни надежди. Лично Сергей Станишев, като ми връчваха наградата за достоен българин, каза, че ще прати в базата хората, за да видят какво правим и как живеем. Каза, че може и ще осигури работа за момчетата. Досега – нищо. Мариана Бояджиева, Борис Георгиев и Красимир Кандиларов са тези, които наистина имат отношение, и когато си мисля, че съм опрял дъното, подават ръка”, казва още Христо Атанасов. И допълва, че другият човек, на когото дължи благодарности, е управителят на СВА на Картала. „Името не знам на този мъж, а той винаги ми дава продукти на разсрочено плащане. Още му дължа 250 лв.”, признава Христо.

Да търси работа в чужбина е последната отчаяна идея на Христо Атанасов. Преди време той купил от вторични суровини стар микробус, който сега ремонтира заедно с момчетата. „Решил съм да го лъсна, да го боядисаме и да напиша на него на английски и на немски: „Сираци от България търсят работа”, да се натоварим всички в него и да тръгнем по света. В Германия, Швеция, Швейцария – сигурен съм, че там работа ще намерим, но каква реклама ще бъде това за България пред Европейския съюз…”, въздиша Христо Атанасов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА в. "Борба" Велико Търново