Има държави, с които, знае се,  шега не бива. Защо обаче България трябва да бъде от другия тип, който хората да ползват като подигравателно клише за лошо качество? Напоследък стана известен фактът, че една австралийска реклама, която уронва престижа на българските шивачи, а оттам и на всички нас, които наричаме себе си българи, печели първа награда от Cannes Lions,  Търсенето на справедливост събуди духовете в българската общност в Австралия. Заинтересованите страни, за които става дума, са Harringbone, производител на маркови дрехи за Австралия, и М&C Saatchi, световна фирма, чиито специалисти правят висококачествени рекламни продукти.

Фиона Есплин е маркетинговият менеджър на Харингбоун, Сидни. Тя предпочете да не отговори на някои от въпросите ми директно, като например, защо са се съгласили изобщо да рекламират своите продукти с мотото: “Защо никога не трябва да купувате риза, ушита от българин?” и какво точно имат предвид с това. Отговорът така или иначе е ясен.

От една страна е желанието за изтъкване на качествата на собствения продукт за сметка на друг, като се разчита изцяло на неосведомеността на местния австралиец за България и българите изобщо. Близо тридесет хиляди километра делят Австралия от България, което доста напомня за идеята, че колкото по-малко знаем за една страна, толкова тя е по-малко привлекателна и би могла да се превърне в нарицателно. Неприятно е обаче, когато ние сме обект на груби намеци, идващи отвън.

Във всички случаи е по-добре, когато се извинят.

 “Ние бихме искали искрено да поднесем извиненията си на българския народ, ако, макар и неумишлено, сме обидили някого.”-, каза Фиона Есплин и допълни още: “Този рекламен материал е част от въображаема, фантастична история, която разказва за измислен шивач и е написана във весел и хумористичен стил, който няма за цел да засегне никого.”

Това отговори тя, когато я запитах дали би поднесла извинения на българската общност в Австралия, както и българите, живеещи в Европа, като се има предвид недоволството и горещия дебат по темата. Недоволството, мисля си,  е оправдано, защото когато човек е далеч от родината, връзките с която са станали прекалено тънки, един подобен коментар за българските шивачи с дебели пръсти, не е удар само към една професионална ниша, а персонално към целия български народ. Поне така се чувства отвън.
Тогава си задаваме реторично въпроса дали маркетинговият отдел на Harringbone, въпреки че дизайнерският проект на рекламата е на M&C Saatchi, има определено познание за шивашката традиция в България, която надвишава единадесетгодишното съществуване на Harringbone. Разбира се, отговор на този въпрос не получих. За сметка на това, попитах по-късно заместничката на Фиона дали са получили българските модели на ризи, за които колегите от BTV обявиха, че ще им изпратят  и дали са им харесали. В предпазлив англосаксонски дух тя потвърди, че са пристигнали, но не посмя да коментира дали са й харесали… Без отговор остана и въпросът ми дали биха назначили на работа български шивач.

Фиона излезе от ситуацията, като подчерта, че “тази реклама е с определен сатиричен характер и  разумният читател не бил взел на сериозно тази хумористична реклама…” Тогава излиза, че остава да се надяваме всички австралийски читатели да са “разумни” и да не си представят българите по нелицеприятен начин, имайки предвид, че така или иначе за България се чуват само отрицателни отзиви.

Тя се оправда също,  като допълни, че тази реклама е вървявала само веднъж миналата година и че “повече не е била пускана; освен това, Харрингбоун е бил публикувал извинително писмо в същия вестник, където е била отпечатана и рекламата.” Нека отбележим, че това “извинително писмо” е отговор на реакцията на българското посолство в Канбера.

Тук остава отворен въпросът дали българската държава ще предприеме по-сериозни мерки, като се вземат под внимание спечелената престижна награда, както и всеобщото негодувание на българската общност и дали прекрачването на границите на лоялната конкуренция трябва да бъде сезирано и откого, и къде трябва да бъде потърсена отговорност. В крайна сметка, печалбите за двете фирми остават за ...наша сметка.

В този смисъл, потърсих за коментар Бен Уелш, изпълнителен креативен директор за Сидни на М&C Saatchi, която фирма е удостоена с първа награда от Cannes Lions. Поздравих го за успеха и го попитах дали е горд от това. Той отвърна:

-Благодаря много за поздравленията, но технически погледнато ние спечелихме тази награда с четири наши предложения, от които журито избра три, сред които е и въпросната реклама.

-Какво точно означава: “Защо никога не трябва да купувате риза, ушита от българин?”

-Бих искал да бяха избрали други три реклами, които биха били по-екцплицитна част от кампанията и самия герой в нея - Хенри с малките ръце.

-Както се предполага, вие сте създали тази реклама и предложили на Харингбоун Австралия, нали? Платиха ли ви за това?

-Абсолютно. Ние бяхме потърсени от тях, за да направим маркова рекламна кампания, която да отличи качеството на техните ризи.

- Как разбрахте, че по този начин можете да накърните трета страна?

-Ако знаехме, че ще представлява толкова голяма обида, ние никога не бихме създали този продукт, да не говорим за публикуване. И разбираемо е, много хора бяха засегнати, някои от е-мейлите, които получих, не бива да се показват… Ние не си дадохме сметка, че може да е толкова засягащо. Опитахме се да видим през друга призма. Представете си реклама, която върви в България, казвайки: “Австралийците не носят ризи, те прекарват цялото си време на сърфа” или “Австралийците имат чепати пръсти от отварянето на толкова много бири, затова не могат да държат игла…”

-Вашият екип е от професионалисти. Имате ли предварителна информация относно различните проекти, които творите?

- Разбира се. Но нашето познание относно културната сензитивност не е на ниво. Не ми се побира в съзнанието как може да сме направили чак пък толкова обидна реклама, без да разберем за това. Моята теория е следната: Австралия е спортна нация и това, което знаем за България е до голяма степен оформено от спорта. България е най-много награждаваната нация по вдигане на тежести след бившия Съветски Съюз. Може би нашето мислене е било подсъзнателно повлияно от представата за безброй многото Олимпийски щангисти.

-Мислите ли, че би било добра идея да се откажете от наградата, тъй като тя е обидна не само за определена професионална ниша, но за една цяла нация?

-Интересно е, че авторът на тази кампания предложи това преди. Ние получихме подобни мнения от други недоволни българи. Определено се замисляме за това, но, както казах и преди малко, това беше една реклама сред други четири.

Любопитно е защо именно тази реклама е сред четирите избрани за конкурса, сред стотиците други, които М&C Saatchi са произвели. Извиненията са си извинения, но според мен, както и според българите, които изразиха недоволството си в различните форуми, трябва да има конкретен резултат, който да бъде за пример за това, че българите си имаме достойнство и че нашите професионалисти в шивашката индустрия са не по-малко добри от които и да било други. С дебели пръсти или не, очакваме намесата на българското посолство и българската държава по темата.

Тася Тасова
Емигрант БГ