Котка получи 8 млн. долара като единствената посочена в завещанието на починала милионерска съпруга. Клиентка на закусвалня води съдебно дело за това, че счупила зъба си с препечен сандвич и печели 30 хил. долара обезщетение от собствениците на закусвалнята.

Друга нейна “колежка” пък успява да осъди кафене също на солидна сума зарад това, че си изгорила устата с вряло кафе. Според решението на съда сервитьорката е трябвало да предупреди клиентката, че кафето е горещо. Излишно е да се споменава, че всички тези случаи са се случили в САЩ. Само в Страната на неограничените възможности могат да бъдат постановени и подобни съдебни решения.

У нас подобни странни и ексцентрични дела все още са малко познати. Едва ли има съдия, който би се осмелил да произнесе подобни присъди. Освен ако не иска след това да бъде разпънат на кръст и родата му разнищена до девето коляно. Това обаче не означава, че и у нас няма хора, които с години водят странни и абсурдни дела просто ей така, “за спорта”.

След като бе либерализирана смяната на имената, много ексцентрици тръгнаха да водят съдебни дела, за да задоволят свои дългогодишни хрумвания и капризи. Първият в областта, който реши да се възползва от новата свобода, бе свищовлията Марин Левиджов. През 2002 г. той подаде официална молба в местния Районен съд с искане да смени рожденото си име с това на любимия си футболен тим от Острова “Манчестър Юнайтед”. Цели две години бяха нужни на амбицирания свищовлия, за да накара съдът да му разреши да смени името си. След това още толкова време фенът трябваше да убеждава магистратите да му позволят да постави в документите си за самоличност думата Юнайтед като прякор. Свищовлията обаче пресоли супата, след като поиска цялото му малко име да бъде Манчестър Юнайтед. Вбесени от досадния строител магистратите му дадоха дружен отпор. Те не бяха умилостивени дори и от факта, че за да получи благословията да носи пълното име на футболния си клуб, свищовлията смени католическата си вяра в Англия. Сега Манчестър Левиджов ­ Юнайтед упорито се заканва да съди държавата ни в Страсбург и да стане мюсюлманин или дори будист, ако това ще му помогне да изпълни заветната си мечта.

Друг спец по делата за смяна на имената е търновският бизнесмен ­ шоумен, Любимецът на народа и пръв приятел на Кръстника на българската мафия Карамански ­ Митю Пищова. Роден с кръщелни имена Димитър Маринов, ексцентричният търновец още в зората на демокрацията си присвоява прякора Пищова. Така се казва и едно от първите му заведения в старата част на града ­ “При Пищова”. След като стана ясно, че по желание хората могат да впишат официално прякорите и прозвищата в документите си за самоличност, Димитър Маринов веднага се възползва от тази възможност и стана Митю Пищова. За разлика от Манчестър обаче шоуменът се задоволи само да носи страховития псевдоним официално в личната си карта и след като искането му беше удовлетворено, реши да не занимава повече съда с ексцентричните си хрумвания.

Исканията за смяна на имената всъщност са само една много малка част от странните дела, с които гражданите губят времето на магистратите. Има дребни и абсурдни дела, които обаче продължават по 10­12 години и минават през всички съдебни инстанции в страната.

Две възрастни семейства от В. Търново повече от десетилетие водят съдебен спор за законността и собствеността на полусрутена външна тоалетна на границите между имотите им. Заплатените от страните разходи по делото и адвокатски такси и хонорари биха били напълно достатъчни, за да си построят поне две такива, че и по-модерни тоалетни. За старците обаче висенето по съдебните зали отдавна се е превърнало в един от малкото източници на разнообразие в иначе скучния им живот. Подобен е и случаят с други две съседски семейства, които от години се съдят за стар ръждясал варел от нафта. През 1999 г съпругът в едното от семействата домъкнал варела и го поставил в общия коридор на път към мазето. Въпреки протестите и предупрежденията на комшиите той отказал да махне варела. Така започнала великата съдебна сага, която продължава вече девета година.

В Г. Оряховица местните магистрати от няколко години са пощурени от съдебен спор между вдовица и местен лидер на националистическа партия. Двамата съседи редовно атакуват полицията и служителите на Темида с купища жалби, в които всеки обвинява другия в ежедневен психически тормоз, побоища и извращения. Никой от двамата опоненти вече не си спомня кога за пръв път и за какво са започнали конфликтите между тях. И вдовицата, и партийният лидер обаче искат да видят своя противник на електрическия стол или в най-лошия случай в затвора с доживотна присъда.

В някои от случаите едва след приключването на делото страните разбирали, че воденето му е било безсмислено и само са си загубили времето и парите в очакване на възмездие. В един от тези случаи семейство завежда дело срещу майстор строител за запушен от него комин по време на ремонтни работи. След няколкогодишни перипетии, отлагания и разпити на свидетели, семейството най-накрая спечелило делото. Оказало се обаче, че след това те по никакъв начин не могат да принудят майстора, който отказал да поправи направената от него поразия. Така ощетените си останали само с моралното удовлетворение от произнесената в тяхна полза съдебна присъда.

Иван Георгиев, в. "Янтра ДНЕС