На този ден Православната църква чества св. апостол и евангелист Лука
Освен 12-те апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още 70 ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.
Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.
При изпращането им казал:
- Жетвата голяма, а работниците малко.Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Въврете ! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие!
Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.
След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали:
- Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
А Той им отвърнал:
- Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата!
В числото на 70-те ученици бил и св. Лука.
Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис.
След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик.
На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил:
- Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
Клеопа му отговорил:
- Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?
Попитал ги:
- Кое?
Те му казали:
- Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; но Него не видели.
Тогава Богочовекът им рекъл:
- О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всико, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание.
Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали:
- Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.
Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове.
Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.
Изумени и възрадвани, те си казали:
- Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.
От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания да християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука “лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква”.
От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.
Освен книгата “Деяния на светите апостоли”, св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.
Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец.
Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите първовърховни апосотли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.
Св. Лук бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остовил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови.
От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в грацката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.
Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква “Св. Апостоли”, където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей.
При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.
