На този ден Православната църква чества преподобни Никита, епископ Халкидонски и преподобни Софроний Български (Софийски)
От млади години Никита се подвизавал в мост и молитва. Той бил образец на всяка добродетел. По-късно станал епископ в Халкидон. Той ръководел своето паство с личния пример на своя съвършен живот и неуморимо доброволство всред отрудените люде, които се нуждаели от съвет, утеха, закрила и помощ. Той бил особено милостив и благодетелен към сираците и вдовиците. Свети Никита много пострадал заради иконопочитанието от император Лъв Арменец, когото той открито изобличавал, като му обяснявал православното учение за иконите. Той бил пратен на заточение, където и умрял.
Енорийскияст свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манатира, които изпълнени с неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал в 1515 г.
|
|
