Факти, Анализи, Коментари
   25 Февруари 2017
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
Новини от БГ Фактор
във формат   
С П Р А В О Ч Н И К

Календар
     На този ден Православната църква чества свети Тарасий, патриарх Цариградски

     Св. Тарасий се родил в Цариград около половината на VІІІ век от родители богати и знатни, които го възпитавали в благоговеен страх пред Бога и му дали добро образование. Той напълно оправдал старанията на родителите си. Високите му достойнства и добродетели привлекли към него общото внимание и той – още твърде млад – бил възведен във важна гражданска длъжност и станал един от царските съветници.
     В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Разприте по иконоборческата ерес смущавали църковния мир. Ирина се стараела да възстанови православното почитане на иконите, но ереста, силно поддържана от нейните предшественици, имала много последователи. Сам патриарх Павел – човек добър, но слаб – допринесъл за това, защото при предишните императори от страх и малодушие бил подписал, против убежденията си, правилата, изложени от иконоборците. Тая малодушна отстъпка тревожела съвестта на патриарха. Със сърдечно съкрушение той се каел за нея, молел Бога за прощение и най-после пожелал да напусне архипастирския престол. Той обяснил това на императрица Ирина, като я молил да бъде избран вместо него друг патриарх, който със своето правоверие и твърдост на духа би могъл да възстанови мира в Църквата. Патриарх Павел препоръчал Тарасия като човек напълно достоен да заеме този важен сан, а сам желаел – отдалечен от света – да прекара в молитва и покаяние останалия си живот. Няколко дни подир това обяснение Павел се поминал. Духовенството се събрало да избере негов приемник. Ирина съобщила думите на Павел и общото мнение било съгласно с указанието на патриарха: всички единодушно избрали Тарасий още като цивилно лице. Но той сам се считал недостоен за високия сан и неспособен да управлява Църквата в такова смутно и трудно време. Без да обръщат внимание на неговите възражения, всички продължавали да настояват на своя избор и най-после Тарасий се съгласил с условието, че незабавно ще бъде свикан вселенски събор, който да разреши спорните въпроси и със своите постановление да въдвори мир и съгласие в Църквата. “Защото – казал той – аз виждам разкъсана Църквата Божия, разпри между Изток и Запад, взаимна вражда там, гдето би трябвало да има единство на вяра и любов.” Цялото събрание намерило думите на Тарасий справедливи. Решено било да се свика вселенски събор. А Тарасий, като минал всички църковни степени, бил посветен в патриаршески сан.
     Първа негова работа била да напише послание до всички патриарси и епископи – източни и западни – и да ги покани на вселенския събор. Той написал послание и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан проявил вече ония властолюбиви претенции, които по-късно били отчасти причина за окончателното скъсване на отношенията между източната и западната църква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на заседанията бил избран храмът, построен от Константин Велики. Но току-що се събрали в него епископите под председателството на Тарасий, и тълпа войници, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със смърт епископите. Те казвали, че няма да позволят да се внесат идоли в Божия храм. Иконоборцита – в своето заблуждение – наричали идоли изображението на Божеството и на светиите, а не самите дъски, на които те са изрисувани. За да се избегне смут в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 г. отново се събрал в град Никея, по-малко от Цариград заразен от ереста. Това бил Седмият вселенски събор. На него присъствали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единодушно утвърдили няколко църковни правила и, основавайки се на Свещеното Писание и на съчиненията на светите Отци, разрешили въпроса за иконопочитанието, като приели, че трябва “да се почитат светите икони и да им се въздава поклонение не като на Бога, а като на Негово и на светиите възпоменателно начертание”.
     Когато по такъв начин бил разрешен въпросът, който в продължение на толкова години вълнувал Църквата, Тарасий се отдал напълно на своето високо духовно служение. Той веднага след избирането си за патриарх премахнал от дома си всякакъв разкош и въдворил в него строга простота. Висчкото си имущество той употребил за подпомагане на бедните, за устройване болници и за други богоугодни дела. Всички, които дохождали при него, той приемал с любов, с внимание ги изслушвал, като винаги имал пред себе си примера на Иисуса Христа, Който дошъл “не да Му служат, но Сам да послужи”. Давайки личен пример и непрестанно поучавайки със слова и послания, той искал от цялото духовенство дейност, благочестие и ревностно изпълнение на християнския дълг. Спокойствието не продължило дълго време. Смутове от друг род налагали голяма твърдост на духа у патриарха. Император Константин като станал пълнолетен, започнал да управлява самовластно и скоро се отдал на страсти и пороци. Той обикнал една своя сродница, която се намирала при царицата, и намислил да се ожени за нея и да се разведе с жена си Мария. За да може да оправдае една такава постъпка, той наклеветил Мария, като казал, че тя иска да го отрови. Приближените на царя не смеели от страх да опровергаят ужасната клевета. Но когато тая вест дошла до патриарх Тарасий, той силно възнегодувал. Скоро след това императорът пратил при Тарасий един от сановниците си, комуто поръчал да му разкаже измислената клевета и да узнае, ще благослови ли патриархът новия негов брак. Тарасий изслушал целия разказ и казал на пратения: “Аз не знам, как царят ще иска от поданиците си да живеят честно и целомъдрено, след като той им дава такъв пример. Царицата е невинна. В това аз съм убеден. И по-скоро ще умра, колкото да дам благословение за нов брак. Това е моят отговор. Така ще отговори и цялото духовенство. Съобщи това на царя!” Константин се наскърбил, но боейки се да се обяви против патриарха, когото всички уважавали заради неговите добродетели, той го повикал при себе си, като се надявал с ласкави думи да го склони на своя страна.
     Партриарх Тарасий се отправил при царя заедно с уважавания и благочестив старец Йоан. Константин го приел с почит, започнал да го уверява, че го обича и почита като баща и след това му разказал подробно за намерението си. Но лъстивите думи никак не подействали на Тарасий. Той смело отговорил на царя: “Не въставай, царю, против Божия закон! Не воювай чрез тайно коварство против истината! На царя подобава да действа открито, свободно, с чиста съвест, и да не крои тайно замисли против закона Господен. Ти знаеш, както и всички знаят, че царицата е невинна. Ти чрез клеветата срамиш своя царски скиптър. Затова аз няма да разтрогна твоето законно съпружество, а на беззаконния брак благословението си не ще дам. Ще могат ли след това да те почитат, когато ти престъпиш закона Господен? Ще можеш ли да се причастиш със Светите Тайнства с чиста съвест? Аз пред Бога ти говоря.” Старецът Йоан също така увещавал царя да остави своето престъпно намерение. Но царят само се ядосал и заповядал да изгонят с безчестие от двореца Тарасия и Йоана.
     След това Константин принудил жена си да постъпи в манастир, а сам се оженил за сродницата си. Намерил се един свещеник Йосиф, който благословил незаконния брак. Той по-късно бил осъден от църковен съд. Тоя брак навлякъл на Константин много укори. Тарасий не разтрогнал незаконния брак, като се боял, да не би царят да въздигне отново иконоборческата ерес, но оттогава станал чужд за царя, като се ограничавал с изпълнението на своите задължения, и с търпение и кротост понасял неприятностите и притесненията от страна на императора. Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока старост и умрял около 806 г. Той е погребан в построяние от него манастир на Босфора /на тракийския бряг/ и много чудесни изцерявания се извършвали при гроба му.


Партньори:
Copyright © 2002-2017г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително