В секретната секция на Светия синод се съхраняват документи за чудеса, станали и във В. Търново, пише в днешния си брой великотърновският в. “Янтра”. Един от тях е описание на пророчество, което Св. Богородица изрекла пред възрастна жена от старата столица.

      Това се случило в началото на миналия век, докато старицата се молела пред иконата на Божията майка в действащия тогава храм “Св. св. Константин и Елена”. Какво точно е нашепнала тогава Дева Мария на избраната християнка, знаят само шепа хора. Точното съдържание на пророчеството се пази в строга тайна, обясни административният секретар на Светия синод Владимир Петров. Достъп до нея имат само няколко митрополити. Правилата на църквата позволяват да се изнася информация само за знамения, на които са били свидетели повече хора. Такива са изцеленията на болни хора и чудотворните икони например.

      Специална църковна комисия към Синода удостоверява кое знамение е истинско и кое не. Не са достатъчни само разказите на монаси и свещеници. Те трябва да са придружени и от показания на свидетели. За да бъде доказано едно чудо по каноните, трябва да се премине през дълга процедура. Проучването по обявяване на нов светец например продължава 15 г.

      Комисията за освидетелстване на чудесата се събира всяка година. Неин председател е Сливенският митрополит Йоаникий. За да бъде обявено дадено събитие за чудо, то трябва да бъде документирано с протокол, подписан от поне 4-ма членове на комисията и още толкова свидетели. Представителите на комисията са задължени да пазят всичко видяно и чуто в строга тайна. Понякога за освидетелстване на чудо се прибягва и до помощта на криминалистите от МВР. Те анализират и правят различни експертизи на намерените останки. След като се произнесе, комисията предава доказателствата на Патриарх Максим и останалите митрополити.

      В отделна книга в архива на Светия синод се записват сведенията за чудотворните икони. Най-много са тези с лика на Св. Богородица. В Бачковския манастир например се пази икона от XIII в., за която се вярва, че е изографисана от самия евангелист св. Лука. Достоверността є е проверена в Археологическия институт при БАН. Руската православна църква позволява чудотворните икони да бъдат изследвани и за енергийно излъчване, у нас това не е правено.

      Една от най-големите загадки, за които също се пазят свидетелства, е около гроба на св. Патриарх Евтимий. През 1905 г. в търновския манастир “Успение Богородично” попада монахът Паисий. Неговият разказ също е записан в тайните книги на синода. “Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Момчиловци, Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм “Св. Архангел Михаил”, понеже “едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия”.

      Монахът започва разкопки и разкрива два гроба един до друг. В единия намират силно увредена архиерейска мантия, два епатрахила и подметки от сандали. В съседния гроб свещениците откриват човешки скелет, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка и надпис: “Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго)гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. Думите били изписани в шест реда, така че първите букви да образуват начален акростих “Сирота”. В документите на Синода се описва свидетелството на комисията, присъствала на ексхумацията: “Разнесе се благоуханна миризма, такава, каквато идва от миро. От костите се усети още по-силен аромат. Дни по-късно чудото се повтори и всички граждани се питаха: “Какво е това благоухание?”.

      Според директора на Църковния институт при Светия синод Христо Темелски чудеса могат да станат с всички, зависи само от това, колко е силна вярата ни. Още повече, че чудото се вижда само с духовни очи. От 22 г. работя в Светия синод. Знам всички тайни кътчета, но за секретна секция не съм чувал. Това са глупости, категоричен е Темелски.

      От векове В. Търново се слави като “Българския Йерусалим”. Историците твърдят, че никъде другаде не е имало такова струпване на мощи на светци и свети реликви, донесени от различни краища на света. Учените дори разполагат с доказателства, че в търновските храмове са били положени нетленните мощи на поне 10-15 светци. Известно е, че в града е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около век в Търново е било и парче от светия кръст, донесено от Йерусалим от равноапостолните императори Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

      И днес по светите места край В. Търново продължават да се стичат хиляди богомолци с вярата, че тук стават чудеса. Водата от чудотворния извор в Патриаршеския манастир “Св. Троица” лекува всякакви болести. Последното чудо станало с млада жена, чиито крака били толкова отекли, че не можела да се движи сама. Без да иска тя изляла бутилката върху краката си и почувствала облекчение. След това продължила да облива тялото си, до пълно изцеление. Безнадеждно болен мъж всеки ден 3 месеца пиел от водата и също се излекувал. Според монахините изворът спирал да тече всеки път, когато до него се доближи лош човек. Чудотворна икона на Богородица в едноименния манастир в Арбанаси всяко лято събира жени, неусетили майчинството. Те прекарват в молитва нощта пред образа на Божията майка с вярата, че тя ще ги дари с рожба. Много от тях зачеват и всяка година идват да благодарят за чудото. Някои от вярващите са виждали иконата да плаче. Други твърдят, че от олтара на църквата излизал светещ облак.

      Бездетни семейства търсят помощ и в другия арбанашки манастир “Св. Никола”. Чудодейната сила тук също се крие в икона на Богородица. В определен ден от годината цели семейства правят благодарствен курбан в манастирския храм. Много търновци поне веднъж годишно ходят на поклонение на Кръстова гора. Смята се, че там имало манастир, в който се пазела частица от Христовия кръст. Според някои учени пък лечебното въздействие се дължало на излъчванията от урановите залежи в района. По времето на цар Борис III на Кръстов връх бил отлят и поставен 66 кг кръст. През 1995 г. тук отваря врати и нов православен храм.