- Какви бяха първите ви стъпки в политиката?

     - За първи път станах народен представител в 36-то Народно събрание през 1992 г. Бях лидер на СДС в Ловеч, а след изтичането на 3-годишния мандат защитих докторска дисертация. Сега съм председател на движение “Оборище”, което е част от патриотичната програма на Симеон Втори.

     - С какво се занимавахте преди 1992 г.?

     - Завърших Висшия икономически институт във Варна, специалност “организация и управление”. Професионално не стигнах много далече, тъй като не бях член на комунистическата партия. Заемах доста ниски постове. През 1990 г. станах директор на “Мебелния завод” в Ловеч. Занимавал съм се със строителството повече от 10 години. Дори като алпинист въведох прилагането на алпийски методи във високото строителство.

     - Как се увлякохте по алпинизма?

     - Започнах да се занимавам с алпинизъм и планинско спасяване след 1980 г. Изкачих Матерхорн в Алпите, катерил съм се и в района на Елбруст в Памир. Изкачвам се заедно с колеги от ловешкия алпинистки клуб. Общо взето това са моите занимания, свързани с алпинизма. Така възпитах и своите дъщери. Двете проходиха най-напред по пътя към връх Ботев и връх Мусала. Станаха планинарки, сега сами се спускат по най-страшните писти.

“Оценявам и малкото, което някой може да направи за другия!”

     - Трудно ли е да бъдеш политик?

     - Ще цитирам министър-председателя на Македония г-н Бранко Цървенковски. На погребението на Борис Трайковски той се обърна към лидерите на Европа, лидерите на балканските страни на Македония и множество македонци на гробището в Скопие и каза: “Тази проклета професия, наречена политика, наложи да станеме приятели и противници, да си сътрудничим и да се критикуваме!“ Ето това е едно синтезирано определение на политиката.

     - Религиозен ли сте?

     - Аз съм православен християнин. Мисля, че Бог бе изгонен дълго време от официалните вярвания на българите, но той се запази в сърцата им и запази българската държавност и българския дух през вековете. Имам един приятел, който твърди, че Борис Първи е покръстил с огън и меч българите. Но такъв е бил историческият път на българското племе от небесните планини от Памир до Европа. И за да отговоря на въпроса ви - да, вярващ съм!

     - Какво не сте успели да постигнете?

     - Много неща. Исках да посетя Хималаите, но не го постигнах. Но за компенсация миналия февруари бях в Андите и почти изкачих връх Аконхагуа, който е почти 7000 метра. Не ми достигна климатизация, останаха ми 200 метра до върха.

     - Какво е чувството при покоряването на един връх?

     - Думата “покорявам” не е много точна! Разликата в налягането и кислородният глад дават отражение върху възприятията и ти се чувстваш прекалено еуфоричен. Понякога еуфорията преминава в депресия. Ти не покоряваш някой връх, а си една прашинка, която с огромни усилия се изкачва върху него. Не изпитваш триумф. Може би по-скоро аз запечатвам гледки и слизам от върха с желание да се прибера по-скоро в света, който е пригоден за живеене. Върховете дават възможност да разберем самите себе си!

“Неуспехите и успехите са част от пътя!”

     - Какво ви кара да продължите напред при неуспех?

     - Неуспехите и успехите са част от пътя. Захари Стоянов казва: “И не целта е важна, а пътят!” Тъй че неуспехите са съизмерими с непостижимите цели, които някои си поставят. А приемането на успехите и неуспехите мисля, че е човеколюбива, полезна и дългосрочна стратегия.

     - Какво най-много ви е пречило и помагало в живота?

     - Мисля, че нищо не може да попречи на глава, която е решила да падне от раменете си, както казва наш известен революционер. А са ми помагали много хора и аз съм им много благодарен. Близки, приятели. Помагали са ми професори, научни сътрудници с помощта, на които аз защитих докторантурата си. А сега в Парламента ми помагат и колеги, и граждани.

     Аз съм добронамерен по начало човек и оценявам и малкото, което някой може да направи за другия, тъй като всеки живее в една своя орбита. Струва ти огромно усилие да излезеш от него и да можеш да видиш проблемите на другите, сълзите в чуждите очи. Трябва да можеш да ги избършеш и да подкрепиш човека.

     - Как си почивате?

     Упрекван съм от жена си, че не умея да си почивам. Почивах си в планината. От билото проблемите в парламента, в града, в ниското, изглеждат дребни, дори смешни. В планината можеш да оцениш как е изминала седмицата, и да видиш грешките, които си допуснал. Да преброиш хората, които си обидил и да им се извиниш, когато слезеш долу. Мисля, че това е най-добрата почивка - да се откъснеш от ежедневния бит и от непрекъснато състезание с времето.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Една от най-любимите ми е на един главорез от историята - Александър Невски. Той е прекарал целия си живот в борба за държавностт и в края на дните си е казал: “Не в силата е Бог, а в истината!”