Факти, Анализи, Коментари
   27 Февруари 2021
 У нас    Пловдив    Бизнес    Туризъм   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Пещерите край Велико Търново - приключение и емоция
8 Юли 2006

Около старата столица са проучени над 50 пещери от периодите юра и креда

      Районът около Велико Търново изобилства с пещери и скални ниши. Околните скални масиви придават неотразим чар на старопрестолния град. Над 50 пещери са проучени в околностите на старата столица, които се намират основно в Арбанашкото и Беляковското плато. Формирани са във варовици от периодите юра и креда. Те са “врата” към времето на Флинтстоун и пазят тайни за далечни ери от историята на човечеството. В тях са открити следи от първобитни хора и праисторически животни.

      Част от пещерите около старата столица са картирани, проучени и в тях периодично се правят наблюдения. С това се занимава пещерният клуб към Туристическо дружество “Академик ВТУ” В. Търново със секретар Евгени Коев. Това е и единственото дружество в областта, което прави подобни експедиции. Неслучайно спелеологията е възникнала като наука във В. Търново. Оттук е първият изследовател на пещери в България проф. Рафаил Попов. Той още като ученик прави своите наблюдения на пещерите край село Беляковец. В тях открива следи от древни хора и животни.

      Пещернячеството (спелеологията) е хоби, в което има екшън като във филм с Индиана Джоунс. За съжаление всяка грешка под земята се плаща с човешки живот. Тази дейност се различава съществено от останалите планинарски спортове. Спелеологията е колкото спорт, толкова и наука, категоричен е Евгени Коев. Тези проучвания дават познания по какъв начин са образувани пещерите, какви карстови форми има в тях. Съгласно стандартите на Световната федерация по спелеология скално образование с дължина над 12 м е пещера. По-късите се водят скални ниши.

      Кост от неизвестно праисторическо животно откриват пещерняците от “Академик” в пещера “Килиите” край Трявна. Находката силно впечатлила учените от Природонаучния музей в София, където била изпратена за изследване. Оказа се, че сме открили част от преходен вид между древния зубър и питомните животни, похвали се Коев. Дружеството има сбирка от уникални скални образувания, които търновските спелеолози са намерили отчупени. За всеки от тях е кощунство да посегне на пещерно образувание, изваяно от природата в продължения на милиони години. Интересни са дендритите вторични пещерни образувания, наподобяващи корали. За тях нищо не пише и в учебниците, твърди Коев, който е и преподавател по география. В повечето пещери около В. Търново са открити други характерни скални форми т.нар. триончета.

      Като влезем в пещерата, изследваме 12 показателя, обясни секретарят на туристическото дружество. Първо разглеждаме карстовите форми, след това проследяваме дали има води и откъде идват. Понякога изниква подземно езеро в някоя от галериите. Обект на проучване са и въздушните течения. Нерядко от дълбините на земята излизат отровни газове, сред които и сероводород. Той може да причини задушаване и да замае неподготвените любители на екстремни емоции. За съжаление някои от тези експедиции са заплащани с човешки живот.

      От вреден газ загинаха двама добри спелеолози в местността Крошуна, Плевенско. Те попаднали в подземни каверни (ниши), наситени със сероводород, разказа секретарят на търновското дружество. И разказа за невероятни истории, преживяни от негови колеги в екзотични страни.

      Наши пещерняци участвали преди години в изследователски експедиции в Южна Америка и оцелели при невероятни условия. Преди години представители на старозагорския клуб проучвали пещери в Куба. Подземната галерия за минути се напълнила с вода. Нашите хора обърнали лодката по подземната река. Спасили се, благодарение на малкото количество останал въздух. Няма риск, когато проучванията и наблюденията се правят от подготвени хора.

      Истински пещерняк се става след поне 4-5 г. практика. 15-те членове на клуба към “Академик” са преминали курсове, проведени от инструктори на дружеството. Практикуващите това хоби задължително трябва да имат подходящо облекло. За да се включат в занятията, трябва да се бръкнат на първо време с 50 лв. за облекло и евтини лампи. Но ако смятат да продължат, професионалната екипировка струва 700800 лв.

      Първото нещо, което трябва да има всеки пещерняк, е каската с лампа. В спелеологията се използват 2 вида. Едната е т.нар. карбидна лампа с жив огън, много надеждна и лесно се презарежда. Другата работи с акумулаторни батерии. Свястна лампа струва 80100 лв.

      В пещерите има много изпитания. Първото е тъмнината. Другото е, че между членовете на пещерната група не може да се поддържа връзка, както е при други колективни спортове. Пещерняците не могат да се ползват от съвременните технологии. Под земята нямат покритие GSM-те, уокитокита и др. комуникационни устройства. Подземните води също са много коварни. Смразяваща изненада е задушливият въздух.

      Край Емен е единствената пещера с асансьор Там има 10 пещери. Най-дългата в региона е Еменската, която е в началото на живописния каньон. Специалистите предполагат, че е с дължина 3 км. В нея има изключително красиви карстови образувания, но в необлагородената и недостъпна за посетители част. Тя е единствената пещера в България с асансьорна шахта. През тоталитарно време е имало идея тя да е част от огромен хотел-ресторант с подземно ниво. Този грандиозен за времето си проект е нанесъл единствено щети на скалното образувание. След това в нея са отглеждани гъби и е ползвана като склад.

      Пещерата и околностите є в момента са в окаяно състояние в резултат на иманярски набези. През м.г. е била обитавана от колония от десетки хиляди прилепи. В момента са останали 200300 хвъркати в резултат на действията на иманяри и апаши.

      За повечето пещери има легенди, че крият съкровища. Това ги превръща в работна площадка за иманярите. Най-засегната от посегателства е Манастирската пещера до Пребраженския манастир. В нея е прокопан проход с дължина 5060 м и със земни маси е засипана естествената галерия. В Евтимиевата пещера край манастира “Св. Троица” е съборен автентичният преграден зид. Той е служел за оформянето на помещението, ползвано от Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий.

      В скалния масив има още една пещера Прашната, свързана с историята на “Света Троица”. Според преданието в нея се скрили монасите по време на един от набезите на турските поробители. За да ги накарат да излязат, поробителите запалили огромна клада пред входа є.

      От някои от пещерите в региона извира вода. Един от най-големите карстови извори в България блика от пещерата край село Мусина. От нея тръгва река Пещерска, който след 2 км се влива в река Негованка, обясни кметът на селото Христо Иванов. Карстовият извор захранва близкото пъстървово стопанство.

      За съжаление Мусинската пещера също е пострадала от иманярски посегателства. Това се дължи на поверието, че в нея или в близката околност е закопано златото на българските царе и на майката на Иван Шишман. Мусинската пещера и 30-те ха около нея са обявени през 1972 г. за природна забележителност.

      Пещерите предлагат възможности и за неповторими емоции. Преди години ТД “Академик” организира неповторимо шоу за великотърновските студенти разходка със свещ из Дряновската пещера “Бачо Киро”. Това е най-близката облагородена пещера в района, посещавана от много туристи и ученически групи от В. Търново. В. Янтра, Велико Търново

     

последни в У нас:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2021 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.