Тристранният съвет ще обсъди размера на минималната работна заплата. Причина за заседанието е отмененото от Върховния административен съд решение на Министерския съвет за увеличението й. Синдикатите и работодателите отново са на противоположно мнение за увеличението на минималното възнаграждение.

Тази година минималната работна заплата трябва да се увеличи два пъти. От началото на януари тя е 360 лева, което е скок с 20 лева спрямо размера ѝ през декември. През юли трябва да има ново увеличение – до 380 лева. След като работодателските организации обжалваха решението на Министерския съвет, защото не е надлежно съгласувано в Съвета за тристранно сътрудничество, сега то ще бъде обсъдено отново. Въпреки формалната победа в съда от страна на работодателите, организациите са категорични, че "делото е имало дисциплиниращ характер" и до реални промени няма да се стигне.

Становището на правителството, изказано от ресорния вицепремиер Ивайло Калфин, е, че увеличението на минималната работна заплата е обсъдено в рамките на дискусиите по бюджета за тази година.

Нормално би било през цялата година да се запази минималната работна заплата в размер на 360 лева. Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев и обясни:

Последните препоръки на Съвета на Европа казват, че трябва да се търси баланс между подпомагане на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и защита на трудовите доходи, от друга. Съветът смята, че този баланс е нарушен заради покачването на минималната работна заплата, без ясна система и правила, което поражда несигурност. Затова този диалог не е излишен. Би било мъдро да се мисли дали от 1 юли да се увеличава минималната работна заплата допълнително, тъй като актуализираната средносрочна макроикономическа прогноза на правителството сочи само 1,4 ръст на БВП, компенсация на 1 зает от 1,8% и средногодишна дефлация – 0,6% и изведнъж ръст на минималната заплата от близо 12%. Това е средно над 10 пъти повече. Този ръст е необоснован.

Йоанис Партениотис, който е вицепрезидента на КТ „Подкрепа“, заяви: Позицията на министър Калфин е стъпка в правилната посока. Линията на бедност за 2015 година е 286 лева. Ако стъпим на сегашния размер на минималната заплата – 360 лева, се получава, че българинът, който получава минимално възнаграждение, пада под тази линия на бедност и получава чисти 282 лева след като му се приспаднат здравни, социалните осигуровки и данък общ доход. При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1 юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност.