Войната по пътищата. Защо, докога?
Трупове, отрязани ръце и крака, изгубено зрение, физическо и психическо страдание, разбит
Уважаеми читатели, в своеобразната война, която се води по българските пътища, годишно загиват близо хиляда души, а около десет хиляди са тежко ранени. Приблизително три хиляди и петстотин от ранените остават инвалиди за цял живот...
Жестока, потресаваща, ужасяваща статистика...
Трупове, отрязани ръце и крака, изгубено зрение, физическо и психическо страдание, разбит живот. Много от жертвите са невинни. Потърпевшо е цялото ни общество...
Често се питам какви са причините за неспазването на пътните правила, за шофирането в пияно състояние, за шофирането с превишена скорост. Престъпна небрежност, престъпна самонадеяност, може би желание за надмощие, за някаква личностна изява или чисто и просто избиване на комплекси за малоценност, показ на финансови въможности и кастова принадлежност...
Грубост, простотия, псувни, неконтролируемо насилие – такова е положението по нашите пътища.
Резултатите са красноречиви.
Докога? Има ли смисъл? Заслужава ли си?
Имате думата.