В Китай, който се опитва да настигне Запада, от дълбините на вековете възкръсват едни от най-мрачните национални традиции. Най-страховитата от тях е “ин хун” (yin hun), или “сватба на мъртвите”. Когато мъж умре неженен, или вдовица се омъжи повторно, близките на покойника правят всичко възможно да му намерят нова спътница в задгробния живот. Простичко казано, семейството се сдобива с труп на “необвързана” жена, който бива препогребан редом с мъртвия си “съпруг”, разказва швейцарският ежедневник Le Temps.

     На покритото с гъста мъгла гробище на Цянню, градче в китайската провинция Хенан, където “ин хун” е най-разпространено, един от възрастните местни жители, Гу Дасин, посочва: “Нито една жена тук не лежи в гроба сама”. Гробът на сина му също е доказателство за традицията. Починалият на 17 години от хепатит, Гу Чаншен първо бил погребан сам. След това обаче, той се присънил тъжен на родителите си и им споделил, че се чувства много самотен. Гу Дасин веднага започнал търсенето на тялото на млада девойка, но тъй като в провинцията (както и в цял Китай), жените са по-малко от мъжете, което ги прави изключително ценни, както живи, така и мъртви, издирването му отнело цели 6 години. Накрая редом със сина му бил заровено тялото на 10-годишна удавница от съседното село. Съюзът между двамата бил скрепен със сватба – “сватба на мъртвите”.

     Случва се, такава “сватба” да бъде направена и със скелети на жени отпреди няколко века, посочва журналистът от съседната провинция Шанси, Чжан Чжиган, чийто баща също е станал обект на “ин хун”. Ако не може да бъде открит скелет, е достатъчна и урна с тленните останки на жена, посочва Le Temps. Това е превърнало в доходен бизнес търговията с трупове. “Когато става въпрос за тялото на млада неомъжена жена, която е била красива приживе, за него често има няколко претенденти и семейството организира търг, на който цената може да достигне десетки хиляди юана”, разказва Чжиган. Това е цяло богатство за Хенан, където през 2003 г. средният годишен доход е възлизал едва на 2 216 юана ($ 274). През 2004 г., полицията в провинция Шанси арестува жена, убила 12-годишната си дъщеря на път за училище, тъй като разбрала, че тялото на наскоро починало младо момиче може да бъде продадено за “ин хун” за 50 000 юана ($ 6 185). Тя била готова да продаде трупа на дъщеря си и за 23 800 юана ($ 2 944), когато била задържана от органите на реда.

     “Като погребален ритуал, “ин хун” се появява по времето на династията Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г.), когато цивилизованите (т. е. забраняващите човешките жертвоприношения) погребални церемонии са въведени на цялата територия на Китай. Обичаят е възприет навсякъде – на север, на юг, на изток и на запад, въпреки че практикуването му е ограничено. През 1949 г. комунистическата власт слага край на “ин хун”, пояснява проф. Чен Цзяфен, специалист по народните обичаи от Института на Нанян в Хенан. “Това е лош обичай. Но е трудно да се изкорени традиция, която е на 2 000 години”, допълва ученият. Възможно е китайските власти, които не спират да възхваляват достойнствата на националните традиции, в противовес на упадъчното влияние на задграничните идеи, дори “да си затварят очите” за възраждането на “ин хун”, завършва коментара си Le Temps.