Има ли чуваемост в системата, която управлява България или има само шум нея? Това се питам по дребни поводи, които ме карат да повдигна въпроса за логиката на събития от привидно различен характер и мащаб, които всъщност са част от факта, че „земята се върти” и че всичко се променя, включително и „палачинката”, която се обръща, когато тръгне да загаря.

Ето ви новинки от днешния ден, дребни , но от сърце: в ранни зори един журналист се озъби на вътрешния министър Цветан Цветанов и дори успя да го извади от прословутото му олимпийско спокойствие на реагиращ като робот телевизионен събеседник. След като в БНТ тази работа свърши преди около две седмици водещата Жени Марчева, показала характер в поведението срещу властелина на медиите Бойко Борисов, днес Виктор Николаев повтори в Би Ти Ви соловата акция в противопоставяне на другия господар на медийния властови комфорт. Накара със самообладание и твърдост министъра да сипе обвинения, че журналистът си седи удобно в студиото и „само” задава въпроси, а трябвало да прави политика, т.е. да се бори с престъпността. Няма да преразказвам абсурдните тези на вицепремиера, които показват ,че Цветанов не е наясно с фундаментални принципи на демокрацията…

Но не само (цели двама) журналисти взеха да надигат глава. За първи път от началото на управлението на тази твърде самоуверена група хора толкова високопоставен фактор в досегашния висш ешелон на изпълнителната власт, като уволненият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, не млъква и опонира на доскорошния си началник Борисов. И днес раздава интервюта.

По-малко забележима, но доста по-забележителна от всичко това е серията от стъпки на президента Росен Плевнелиев встрани от предишната си подчиненост на Борисов. Ако залязвате, той започна да предприема изпреварващи ходове, а Борисов да подтичва след тях именно в коронната дисциплина на атакуващия по всички линии премиер- във формирането на алтернативни мнения пред публиката. След спирането на проекта АЕЦ „Белене”, предсказуемо, двамата се съгласиха колко правилно е това решение. Но чудесната, отлично звучаща в ушите на милиони българи идея, да бъдат похарчени държавните пари за саниране на 770 000 „панелки”, с което да се повиши катастрофалната за България енергийна ефективност без да има нужда от нови мощности за производство на ток, дойде именно от Плевнелиев. И, о, чудо- Борисов след това я повтори (почти) като своя- а дори и да беше негова, това няма значение за голямото жури от зрители, слушатели и читатели, очаровани най-напред от Плевнелиев.

Не беше трудно да се прогнозира също развитието, обратно на безумния мораториум върху правото да знаем, дали България разполага с огромен природен ресурс под формата газ, добиван от шисти. И ето че днес в парламента е формирана комисия, която на практика ще мисли как да обоснове преразглеждането на безумието, с което премиерът Борисов се ангажира лично (уж) под натиска на народния глас , за да умилостиви руския гняв от неизбежното спиране на АЕЦ „Белене”. То е факт. Факт е и логичното преразглеждане на антилогиката да нямаме право единствени в света да изследваме земните си недра!

Бих могъл да добавя и прозрението на Борисов, че расте влиянието на свободната мисъл в интернет и това е причината да направи реверанса с обаждането на един нищо и никакъв български блогър, за да го информира на 28 март 2012 г. лично и преди всички ( подробностите за този разговор ще бъдат публикувани в книгата „Ядреналин”), за най-важното решение за България от много години насам, каквото беше спирането на руския заробващ проект край острова на несвободата Белене.

С интерес ще наблюдавам развитието на всички тези знаци, които говорят за динамиката на променящата се ситуация. Колкото и да е дребно за споменаване, един от индикаторите е пропагандното поведение на официозната ТВ7 . В нея май някой е наредил на „златната рибка” Бареков да си наляга малко парцалите в луксозния аквариум , където се правеше на журналистическа акула, защото с престараването си вреди на псевдохрисимия образ на своите началници. Обратно на природната индикация, при която златните рибки се мятат безумно преди земетресение ( поради което японците си ги отглеждат у дома) у нас тези създания на изродената ни журналистика реагират обратно: преди бурни събития се снишават и от „героични” пози с нож в ръка ( за рязане на гуми на трактори) преминават към серия от кротки раздумки за футбола, любимата тема на кръчмарките зевзеци. Забелязвате ли например, че изведнъж бяха оттеглени пипалата на тирадите му срещу фармацевтичния октопод- някой е наредил и златната рибка се укроти на мига.

Така ще стане и с много други теми, тези и протези на властта, които са еднодневки. Все пак животът си има своите изисквания. Той е по силен и от най-силната ръка на силния човек във властта и силовия му министър.

Блог на Иво Инджев