"Ние какво сме виновни, че не ви плащат заплатите?!". Подобен род реплики се чуваха от разгневени шофьори, които бяха спирани от протестиращите работници от ТЕРЕМ - Хан Крум вчера.

“Махни ми сЪ ут пътя. Аз рабУтя и земам заплата. ТвойтУ дИрИдже ни мЪ касай”, крещяха шофьорите, като не изразяваха никаква солидарност към протестиращите. А работниците мълчаха и стояха на пътя, като за малко да се стигне и до саморазправа. Общо взето през цялото време на краткия протест шофьорите се опитваха да обясняват на работниците, с цветущи български фрази, колко не ги интересува положението им. Стюардеси от пътнически автобуси хвърчаха като пеперудки и питаха: “Ма, на какво прилича това?! Ние време гоним!”.

Впечатление обаче направи поведението на ТИР-аджия, идващ от далеч. Той спря камиона пред работниците. Бързо разбра каква е работата. Взе си чантичката с документи и пари, скочи от кабината и запали цигара. “Разбирам ви колеги”, каза той. А отсреща тълпата за кратко занемя от изненада. След това някой каза: “Няма да те забавим много”. Шофьорът леко повдигна рамене и каза: “Искайте си своето. Аз ще използвам паузата да ида до тоалетната” - и тръгна към близката бензиностанция. След това последваха радостни възгласи от протестиращите.

Струва ли ни много да изразим съпричастност? Може би не. Трябва ли да си припомним протестите на превозвачите преди години? Може би да. Изобщо трябва ли да си припомним всички протести, които бяха продиктувани от това, че някой е бръкнал в джоба и ти е извадил директно парите? Със сигурност. Става въпрос за всички недоволства на земеделци, учители, млекопроизводители, полицаи и т.н. А тогава кой ги подкрепи и ги разбра? Май никой. Мизернодушието сякаш се е превърнало в основен способ за оцеляване.

Тук от сами идват думите на Буров, който много отдавна е казал, че българинът не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното е той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са, като че ли най-ярките черти на българина. Ако има светлинка тя проблясва от хора, като онзи ТИР-аджия.

Ей така … прослойките на обществото ни са като стопаджии, застанали на магистралата на цивилизацията. Де на голо дупе, де на трънки, те махат с ръка, надявайки се някой да ги вземе, та било то и авантата да е само метри напред. А когато на някой щастието му проблесне за секунда се провиква към другия: “ТвойтУ дИрИдже ни мЪ касай”. /БГНЕС