Този период / възраст между година и половина и три/ слага началото на социалните властови игри. Детето се научава как, след като е изпълнило задачата си, може да повлияе на възрастните, как да ги накара да бъдат добри или лоши. В този си период то искрено се радва на резултатите си в гърнето и се гордее с тях. За него това е богатството. Не случайно в европейските езици има една дума и за „ запечен, стиснат”, и за „ скъперник”. С една дума, казано простичко,това е периодът, в който детето се радва на акото си.

 Без да навлизам в тънки психоанализи, които не са ми и работа, от известно време тази „ анална фаза” просто ми се натрапва. Има си съвсем очевидни причини, както и доста опосредствени. Мястото и на двата вида е в новинарските послания, които идват от медиите. Като начало, да започнем с рекламите.

 Има табута, за които изобщо не ми е мъчно. За табуто да се показват отделителни функции на екрана, обаче, ми се ще да пусна петиция. Не една, не две, не дори три или четири реклами ми се въртят в главата, в които основното място е тоалетната, а главните действащи лица – предимно жени, но се срещат и мъже, без свян издават разни смущаващи звуци и директно си казват защо. Особено когато си седнал да вечеряш и ти сервират поредната порция дрисльовци, това действа. Кога ли ще станем аудитория, на която ще продават рекламни клипове за коли, а не за лекарства против запек и диария...Дори праховете за пране намаляха на екрана за сметка на този тип продукти, това със сигурност означава нещо...

 Към тези преки анални послания прибавям и новините за новооткриващи се тоалетни, които за мен не са никакви новини. Такива места отдавна трябваше да има, точно в този вид, в който се строят сега, по- добре да си мълчим, че досега не ги е имало.

 В по- широк план отпадъците са тема, която владее обществото ни вече и не помня откога, във всеки случай- от последните десет години. Първо София се задръсти с боклуци и сметището в Суходол стана несменяем сюжет. После софийските бали, опаковани като в памперси, тръгнаха из страната и разбуниха населението. После се застрои Екозаводът в Шишманци и освен конкретните боклуци, които ще обработва, твърде много смет се завъртя около него.

 В още по- широк план на радостта от пълното гърне, за което не си положил особени усилия, освен че си се налапал до насита, прибавям и голяма част от субкултурата, която осмисля духовния живот на голяма част от хората. Тази субкултура, творена в жълтия сектор на журналистиката, разрастващ се с часове, сътвори разни креатури, известни с това, че са известни. Ако човек си позволи, може само това да знае- коя чалга-дива кога си е сложила силикон, с кого е спала Златка- плеймейтката, коя фолк звезда още е оплодил Коко Динев и така нататък.

Противно на огромните усилия, полагани по редакции и нюзрумове, все повече хора не гледат новини. Не ги интересува или по-скоро искат да опазят спокойствието си. Говоря за сериозни новини. Виж, другите неща ги вълнуват. И така се получава една наистина диарична смес от реакции, които аз лично не мога да си обясня.  

Телевизиите ни в момента са залети от турски сериали, населението гледа като поробено, пристигането на Инджи и Мехмет се превръща във визита от ранга на свръхзвезда, разиграват се конкурси кой прилича на Онур, пък коя на Шехерезада. В същото това време, промъкне ли се някъде турско име или турчин- реакцията е мигновена. Истерична и дивоомразна. Все ми се ще да питам някой националист как може да мрази турците изобщо, пък да примира за Инджи и Мехмет, кои турци мрази конкретно и , като е тръгнал, защо точно мрази и евреите, и кои точно. Горе долу една и съща част от населението, доста сериозна при това, едновременно гледа турски сериали, върти кючеци по кръчмите и мрази турците. Не е ли странно и за тях самите?!

 Прекалено много омраза се навъди в това общество. Стига се дотам, че при новина за смърт на дете от малцинствата, все се намира някой да напише отдолу – кво толкоз, то е циганче...

 Опосредствена, но все пак сериозна връзка намирам и между корупцията и аналната фаза на обществото. Корупцията е начин да получиш пари, за да посредничиш между двама души, които иначе вършат някаква работа. Поне това е най-честият вариант. Комисионните за разни сделки, които понякога стигат милиони. Не е ли това пак радост от нещо, което си постигнал, като просто си се хранил на трапезата? Не е ли това едно истинско лайно в чинията на целия народ?

      Що ли се чудим, че така реагирахме на инсталацията на Давид Черни... В известен смисъл този човек ни прозря направо гениално. Да му се ненадяваш просто.