Централната банка е консервативна институция, както между другото са и всички централни банки. Рискът при управлението на резерва трябва да бъде сведен до минимум и затова БНБ влага парите в на практика безрискови активи, които логично носят ниска лихва. Опитите за постигане на по-високи лихви води до по-висок риск, който е нормален за частни инвеститори, но е недопустим за парите на държавата.

Юли 2003 г.

В мандата на кабинета Сакскобургготски финансовото министерство в лицето на зам.-министъра Красимир Катев реши, че иска да управлява фискалния резерв, тъй като резервът си бил на правителството и то трябвало да го контролира. БНБ не управлявала добре парите и по тях държавата получавала по-ниска лихва, отколкото плащала. Милен Велчев вади към 200-250 млн. лв., които за няколко месеца носят към 15 млн. лв. лихва, след което това „упражнение” неизвестно защо спира.

В сьщото време се появяват идеи за  използване на средства от фискалния резерв за инвестиции. Николай Василев предложи създаването на инвестиционен фонд (venture fund), който да привлече чуждестранни инвеститори и под ръководството на външен мениджър да влага парите в рискови производства в областта на високите технологии, компютрите, земеделието и други. Лекарското лоби пък поиска да се изразходва незабавно целия резерв на Здравната каса.

Въпросът, който възниква тогава, е, как парите от фискалния резерв могат да се извадят, за да бъдат ползвани за инвестиция в рисковия фонд, без да се увеличи дефицитът? На колегите тогава им е ясно, че парите от резерва не могат директно да бъдат употребени за това, а трябва да се измисли друга схема. Средствата не могат да бъдат инвестирани и директно от БНБ в инвестиционния фонд, защото централната банка няма право да инвестира средства в такива сравнително високорискови книжа, каквито по същество са акциите на замисления инвестиционен фонд. Остава възможността парите да бъдат извадени от БНБ и предоставени за управление на някоя от търговските банки, а финансовото министерство да сключи отделен договор с въпросната банка как да инвестира парите й. Очевидно рискът е бил голям, защото никой не го е поел.

Годината е 2008.

Всички знаем какво се случи на световните финансови пазари и каква е сьдбата на „Лемън Брадьрс” - обявиха банкрут. Краят на две от най-големите инвестиционни банки на Уолстрийт, които бяха символи на финансова компетентност, предизвика шок на финансовите пазари. Банкрутът на „Лемън Брадърс” и покупката на „Мерил Линч”  доведоха до мащабни разпродажби на всички водещи борси в света.

Октомври 2009 г.

Фискалният резерв от 8 млрд. лева може да се използва за по-висока доходност, заяви финансовия министър Симеон Дянков и изрази учудването си, че близо 10 години резервът е стоял по сметка с лихва между 0,3-0,5%, от което сме загубили няколко милиарда лева! Според него е разумно резервът да е в търговски банки, от които може да има доходност от около 6%. Резервът на Здравната каса, който е около 700 млн. лева, чрез парламента трябва да бъде отблокиран и да се използва за здравни грижи на българските граждани, а не да стои по сметки с ниска доходност.

Старата песен на нов глас! Явно на всеки, който е преседял малко повече извън България като види какво е положението в страната му се вижда най-лесно да бръкне в резерва.

Има няколко проблема със свръхрезервите и инвестирането им: от една страна правителството получава заеми и плаща по тях лихви, а от друга страна, Министерството на финансите има значителен фискален резерв, с които не знае какво да прави.

 Очевидно при подобна ситуация изглежда по-изгодно да се прекрати вземането на заеми от  международни финансови институции и от частни кредитори. Инвестирането на средства от фискалния резерв в български банки увеличава ликвидността на банковата система, което води до нарастване на паричната маса. Естествено, изтеглянето на средствата от банките води до обратния процес на намаление на паричната маса. 

Тук трябва да отбележим, че банките най-вероятно ще изнесат тези пари навьн, за радост на банките майки. Не е вярно и, че банките намаляват кредитирането, защото нямат пари в системата. Те не кредитират, защото в условията на икономическа криза липсват рентабилни проекти и рискьт е висок. Лихвените проценти по кредити и депозити са високи, защото е повишен именно този риск, така че депозирането на част от фискалния резерв няма да реши проблема с цената на ресурса за фирмите на пазара.

Горните  две действия обикновено в икономическата теория се наричат монетарна политика, а резултатите от монетарна политика, която не следва някакво твърдо правило, могат да са фатални. Много икономисти обясняват дългата икономическа криза, от времето на Голямата депресия, именно с неправилна монетарна политика.

В този смисъл би било много жалко, ако 12 години след въвеждането на валутния борд и практическия ни отказ от парична политика Министерство на финансите започне да провежда някаква политика, без прозрачност и посока.

Нека да си представим, че 2 милиарда лева от фискалния резерв се инвестират като депозити в банковата система. В някакъв момент, когато правителството се нуждае от тези средства, то ще ги изтегли от съответните банки, в които ги е депозирало, и тогава ликвидността на тези банки ще спадне значително, а някои от тях може да преживеят много трудни моменти. Такова значително намаление на паричната маса ще стартира болезнен дефлационен процес на приспособяване на икономиката. Още повече, че приспособяване може да подкопае доверието във валутния борд и реформите, а това да влоши перспективите за развитие в бъдеще.

Сигурна сьм, че много от банките ще приветстват операцията на Министерство на финансите, което от тяхна гледна точка може би е рационално в краткосрочен план. Обаче не бива да се забравя, че ако правителството стане голям депозитор в банките, те ще станат зависими от него, също както бяха зависими до 1996 година. Съответно преди 1997 година правителството можеше да оказва натиск на банките да отпускат заеми на фалирали предприятия, което доведе до фалита на почти цялата банкова система.

Дори тази зависимост на банките от правителството да не е проблем в кратък период, то в средносрочен от няколко години със сигурност сегашното или друго правителство могат  да я използват за някакви политически цели. А политическите цели имат цена и тогава тя ще бъде платена от банките. Така че радостта е преждевременна.

Разглеждайки горните три проблема, най-доброто, което може да се направи с фискалния свръхрезерв, е, той да се използва за намаляване на външния дълг, подпомагане на реформите и да е буфер по време на криза.

Реформите включват, разбира, се използването му за преодоляване на временния недостиг от средства, който може да се получи при започване на пенсионна реформа и намаляване на осигурителните вноски. Също така част от средствата могат да се използват за извършване на реформи в други сфери - например, ако правителството реши да спре субсидиите за БДЖ и да уволни половината персонал, с пари от резерва могат да се изплатят по-големи обезщетение на уволнените хора, с които да се намали т.нар. "социална цена" на реформата.

Бюджетният дефицит може да се финансира чрез фискалния резерв, а не с външно финансиране първоначално и така ще играе роля на буфер или както казва старата българска поговорка "бели пари за черни дни", защото тепърва ще се разгърне икономическата криза в България.

Зимата се очертава като особено трудна не само за бедните в Европа, но и за средната класа, ударена с пълна сила от икономическата криза и от безработицата, Освен това над две трети от представителствата на Червения кръст в ЕС вече включват храна в програмите си, което до момента не са правили.

Според доклада, който анализира влиянието на икономическата криза въпреки признаците на съживяване, положението не се очаква скоро да се подобри. Предприетите от правителствата мерки за смекчаване на последиците от най-тежката криза от края на Втората световна война насам, не са достатъчни, категорични са експертите.

Около 52 правителства от региона деблокираха над 5 трилиона долара, за да се справят с финансовата криза. Впрочем, няма никакъв признак за подобен ангажимент, целящ увеличаване на инвестициите в социалната област в подкрепа на уязвимите хора. Положението е особено проблематично именно в Източна Европа, където населението не разполага с достатъчно спестявания, за да смекчи шока от кризата.

Стоят отворени и още важни за обществото въпроси:

 Как ще се гарантира прозрачността при липсата на каквито и да е критерии?

 Как ще се отговори на съмненията за приоритетност, корупция, търговия с влияние при избора на банка?

Кой кръг се очаква да бъде щастлив?

Този, който искаше Иван Искров за шеф на централната банка, или този, който не искаше Иван Искров да стане централен банкер?

 Каква доходност носят днес бюджетите на държавните предприятия от престоя си по частните банки или бюджетите на отделните министерства?

 Едва когато имаме отговор на тези въпроси, ще бъде оправдано желанието за по-висока доходност, иначе ще напомня за всички онези вложители, които избраха „Лайфчойс” и Майкьл Капустин, вместо ДСК и, които още са много уязвени.