От десетките примери да си припомним само няколко. Луди пари, дадени за пречиствателни станции на малки селца и за екопътеки, докато заради недовършените депа за отпадъци и непохванатите пречиствателни станции на големите градове ни заплашват огромни санкции. Суперлуксозен, със съмнителна по време на криза необходимост ремонт на министерска сграда, на поне двойно по-висока от пазарната стойност, възложен на очевидно нагласен търг с един участник. Сделка за правителствени самолети, още „на първо четене” изпратена в прокуратурата.

„Ситуацията е плачевна, а батакът е огромен. Няма сфера, в която нещата да са изчистени, да липсват проблеми или да няма изоставане спрямо ангажиментите, които страната ни е поела към ЕС”, каза през седмицата един от министрите.

„Крайно време е българите да узнаят истината за антикризисния план на „кабинета Станишев” - вместо адекватни мерки е имало съзнателен план за харчене до дупка”, добави друг.

А финансовият министър ден след ден измерваше пробойните в данъчните и митническите служби с все по-големи суми, за да стигне до 2 - 2.5 милиарда лева от несъбрани акцизи и ДДС. Оказа се, че е легален само 15 % от продавания алкохол, а събрания акциз от горива е два пъти по-малко от миналата година.

Наследството - стряскащо, но не и изненадващо

Дотук, както се казва, добре - обещаната „ревизия” е бърза и безпощадна. Но, колкото и да са стряскащи, данните за наследството едва ли са изненадващи за някого. Пък и силните думи при смяна на властта в България са традиция. И донякъде „нож с две остриета”. Защото, задоволявайки едни очаквания, пораждат нови, още по-големи очаквания – за реформи, които да не позволят случилото се да се повтори, и за възмездие, което да върне усещането за справедливост.

При реформите се забелязват окуражителни признаци. За две седмици бяха свързани информационните системи на данъчните и митниците, за което на предишните управляващи не им стигнаха години. Екоминистърът пък, който е очевиден първенец по бързина и решителност, в рамките на един ден публикува критите с години от предшественика му отчети, прекрати корупционната практика на „мълчаливия отказ” при издаването на екоразрешителни и спря цял ТЕЦ, който година и половина работеше незаконно.

„Батак” в рамките на закона?

Далеч по-проблематично изглеждат нещата при справедливостта и възмездието. Въпреки че заради прословутите „заменки” бе повдигнато първото обвинение. Не се виждат обаче никакви гаранции, че това дело ще се различава по нещо от други подобни, влачещи се с години и обикновено приключващи без резултат. Главният прокурор получи тържествено шестмесечен кредит на доверие, но си е същият. И Висшият съдебен съвет показа, че си е същият, като, вместо да накаже, оневини и възнагради забатачил десетки дела прокурор. Въпреки тежките думи за ДАНС, бившият й председател бе възнаграден с дипломатически пост.

Оказа се, че предвидливо приетият от предишните управляващи Закон за амнистия дава отлични възможности за избягване на отговорност при злоупотреба със служебно положение. Както и че друг закон позволява злоупотребите с еврофондове да се наказват само с глоба до 5 хиляди лева, тъй като не се водят тежко умишлено престъпление. Тъй че няма да е изненада, ако наследеният „батак” пак се окаже в рамките на закона.

Ясен Бояджиев DW