На местните избори пловдивчани гласуваха за промяната - гласуваха за ГЕРБ и за един симпатичен районен кмет от ВМРО. Това е истината.

Отстраняването на ГЕРБ от местната власт има много обяснения, но едно от съмненията  - че превратът е финансиран от местни олигарси, продължава да виси със страшна сила над сегашната управляваща коалиция.

ГЕРБ загубиха местната власт, но получиха свобода. И като опозиция постигнаха рекорден резултат под тепетата. Отделен въпрос е, че ако си бяха изиграли всичките карти, можеха да спечелят още.

Неочаквано начело на мажоритарната листа застана бившата данъчна шефка Менда Стоянова. Тя вероятно знае много за пловдивските потайности. Досега си мълчеше. Дали получила депутатски имунитет ще проговори най-после или ще продължи да използва оръжието на многозначителното мълчание?

СДС овреме се усети да избяга по-далеч от местната власт, загуби два поста, но спечели - заедно с най-твърдата местна опозиция ДСБ, завидни проценти.

АТАКА се намърда в местната власт и сега й пращат софийски инструктури - да заздравяват изборните листи. Оказа се, че едно е да говориш против властта, друго е да управляваш рамо до рамо с противниците си.

Симпатизантите на АТАКА едва ли се вълнуват от борбата на Тодор Христев за Френската гимназия. Тях ги вълнуват повече барикадите   Великата Френска революция. И още повече Баташкото клане. Та слуховете казват, че баталиите около листите били резултат на гнева на Волен Сидеров от лошите резултати в Пловдив. А причината за тези резултати е толкова обяснима - трябва само човек да си отговори на въпроса от заглавието.

БСП е в още по-трудна позиция. Тя управлява и страната, и до голяма степен Пловдив. Не случайно Стефан Данаилов се дръпна от кандидатурата си за мажоритарен кандидат. Като опитен актьор той много добре знае, че добра роля става само ако сценарият е добър. А когато сценарият е с неясен финал, по-добре да не се рискува.

Надеждата на БСП в мажоритарните избори е в ДПС. Друга надежда няма. Въпросът е дали хората на Доган ще гласуват дисциплинирано или част от тях ще искат да докажат, че не са безмозъчни същества. Макар че е напълно обяснимо обикновеният симпатизант на ДПС да гласува точно за партията, която от години не спекулира с етническата карта. Другият вариант е НДСВ. Някои поглеждат и към ГЕРБ, но там май не се сигурни каква ще е ползата и каква вредата, ако отворят по-широко вратата за малцинствата.

ДПС в Пловдив има и друг проблем - създаването на стабилен политически елит, който няма да пита преди гласуване ще има ли "манги", и няма да препродава гласове на други партии - когато се почувства неуважен.

Най-болезнено резултатите от евроизборите вероятно се изживяват във ВМРО. Воеводите имат толкова много да мислят над тези резултати, че сигурно тези дни не могат да спят.

Първото нещо, над което трябва да се мисли, е как отговориха на желанието на хората за промяна. Кметът Славчо Атанасов обича да се измъква елегантно от оценка на случилото се преди него, като твърди, че няма да се оправдава с полученото наследство.

Само че ако проблемът с "наследството" и неговите режисьори продължава да се замита под чергата, следващите две години ще бъдат много трудни за кмета и неговите съпартийци.

Има още един много съществен въпрос - какво планират в този момент хората, които дърпат конците на пловдивската политика? Хората с парите. Дали имат достатъчно свободни средства, за да омекотят удара от едни евентуални промени в политическия пейзаж, или кризата вече ограничава възможностите им?

Най-лошият вариант е избирателят, който се е пораздвижил малко, отново да се окаже в ролята на излъганото камилче.

ПОТВ