Онзи ден някаква жена се обади по телефона на Милен Цветков и попита простичко:”Абе вие луди ли сте, че правите преглед на печата? Точно идвам от Америка – там такива работи не правят от 20 години насам…”

Не знам защо, но Милен и Лора се засегнаха. Изглежда не можеха да повярват, че са толкова архаични. Не съм сигурен дали жената каза една безспорна истина, но от известно време разсъждавам над четенето на вестниците сутрин.

Разсъждавам поне от два месеца – когато в едно предаване на Сашо Диков Петьо Блъсков ясно каза, че с едно-две изключения българските вестници се издържат не от пазара, а от дотациите на издателите. А защо издателите хвърлят парите си ей така? Обяснението е едно единствено – те търсят не печалба, а правят политика.

Лансират някакви факти, тълкования, идеи, които манипулират обществото. Или медията ги облича с власт и те употребяват тази власт в лична изгода, което няма нищо общо с каузата да информираш обществото – камо ли да му служиш. Възможно е да има изключения, но те едва ли са много. Оттук следва, че и самият преглед на печата си е манипулация или вторично упражняване на власт.

Най-примитивният пример е с четенето на вестник „Атака” по СКАТ. Всъщност това е пример за нещо като обща  хранителна верига. Телевизията е нещо като рупор на хартиеното издание  – така то достига до тези, които не могат да отделят стотинки даже  за любимия си вестник.

Висшият пилотаж обаче е да имаш няколко вестника. И по телевизията да ги „прегледат” един след друг. Тогава се получава нещо като натрупване, ефектът се усилва многократно. Съобщава Бареков, примерно, че „Овергаз” ограбва България, - според „Монитор”, след това отваря „Телеграф”, който съобщава, че  Сашо Дончев краде, и накрая цитира – пак примерно, „Експрес”, че България загива по вина на газовите посредници.

В обратен ред пък се нареждат апокалиптични заглавия, свързани с кризата с боклука. И така вестници с няколкохиляден тираж достигат до „милионната” аудитория на Бареков.

Ако аз имах три вестника, щях да си плащам на тези, които ми осигуряват утринния преглед. Телевизията може да усилва гласът на вестникарите, но може и да им запушва устата.

За „Евроком България” най-добрият български вестник беше пловдивският „Марица”. Скараха се нещо собствениците на двете медии и сега в прегледа на печата  „Марица” вече не съществува. А то в града няма чак толкова вестници.

Преди години от Съюза на издателите – ако не се лъжа, бяха написали жално писмо с настояване телевизиите да не правят пространни прегледи, тъй като след това хората не купували вестници.

Скоро не съм чувал някой вестник да не иска да го преглеждат сутрин.Печатни и електронни медии създадоха общ пазар на идеи.Така че не вярвам да се случи това, което преди 20 години се е случило в Америка.

Щото ако спрат телевизионните прегледи, не се знае дали няма да спрат и вестниците. Или поне повечето от тях.