След толкова холивудски екшъни и толкова енергия, вряща под повърхността, един не издържа. Тепърва ще става ясно доколко е жертва на собствените си демони в главата и доколко е герой на времето. Отвличането на автобуса с близо 40 пътника завърши благополучно. Мен лично ме впечатли нещо друго- то беше толкова благодарно за медиите. Впечатлих се снощи, когато bTV пуснаха записи на разговори с похитителя Мирослав Блажев - същото обаче пуснаха и Нова тв, и БНТ. Репортери от вестници цитират лични разговори с него. Как успяха полицаите през това време да се свържат с него, за да преговарят, не е много ясно. Оторизирани пътници са се обаждали от автобуса. Освен оръжие, Блажев сигурно е носел и списък с телефони на медии и той е бил по-важният за него.

Цялата работа ми прилича на една изкривена версия на "Зрител се обажда в телевизията". Ако се оправдаят опасенията на комисарите и психолозите и някой реши да повтори екшъна, нищо чудно да го направи в прайм-тайма. За да влезе в ефир на живо и да се прочуе още повече.

Още преди да се предаде, и аз самата с благодарност разглеждах богатата реколта на Гугъл срещу името на този човек. Противно на всякакви традиции за анонимност в Интернет, той щедро споделя информация за себе си, пише където му падне, на каквито му паднат теми, има мнение за всичко. Мрази комунистите и славяните, яростен противник е на абортите, иска Ифандиев за премиер, смята, че с турците имаме общ корен. Мрази и напада Атака и се декларира като привърженик на ВМРО. Сигурно има диагноза за това, това желание непременно и непрекъснато да си във фокуса на общественото внимание. Става така, че дори никой да не го пита, след няколко посещения и постинга в някой сайт той сам се разкрива. Дава и телефоните си. Този човек е бил лаком за внимание.

Случаят се разреши щастливо и бързо, за всеобща радост. Според мен, точно така е бил замислен. Блажев - луд или нормален- постигна целта си, всички заговориха за него, всички го чуха. Чудя се по- скоро на реакцията на пътниците, която по данни на репортерите, е била доста странна. Прекалено бързо тези случайни хора развиха Стокхолмски синдром. Прекалено лесно се съгласиха с похитителя си, че ако някой е блъснал любимата ти жена на улицата и в резултат на това тя е абортирала, ти нямаш никакъв друг изход, освен да се хванеш за кобура и да отвличаш автобуси. Историята се оказа съшита с бели конци от горе до долу, същите тези хора най- вероятно вече не мислят така, защото и пистолетът се оказа истински, и куршум имаше в цевта, и неуравновесеният профил на похитителя спокойно можеше да ескалира в агресия... По- важното е, че в такава една ситуация те се идентифицираха с онзи, който е отказал да се примири с нещата. Макар и по такъв начин. А това показва, че е въпрос на време някой следващ да разиграе екшън на живо...Дано и той завърши толкова безоблачно.