Силно психологическият момент от безславното образователно и безуспешното финансово завръщане в Родината някакси избледнява пред евентуалните вреди от престоя в чужбина в период на финансова криза.

Или периодът просто е перфектното оправдание. Няма значение…

Крайно време е всички гастарбайтери да вземете да си натъпчете парцалите в двата найлонови сака и да хванете първия low cost към София. Оттам към централна автогара и вкъщи! Защото когато няма друг избор, дори България е избор.

Когато стъпите на българска земя обаче, най-добре посетете психиатър. През първите няколко месеца ще се сблъскате с многообразие от психологически горни греди – у нас все още са модерни извратените чалга певици-проститутки. Политическа партия Атака все още е парламентарно представена, а шкембати чичковци с основен процент от личните доходи, инвестиран в полунов немски автомобил, все още всяват обществено-разпознаваем респект.

Ако в горното изречение обаче намерите роднини, предпочитам да не се прибирате! Яжте си там майонезата, депресирайте си се в 12-те си квадратни метра площ и плюйте по мизерията в България.

Може един ден да си завършите Българската филология в Берлин и практиката от сервирането на албанци успешно да приложите в невероятната си кариера по преподаване на кирилица в училище за умствено изостанали деца.

Доста интересна би била една статистика на процента получили диплома BG студенти спрямо всички, завърнали се със студентски визи. Очаквам да е едноцифрен.

Едноцифрен ще е, тъй като става въпрос за гастарбайтери, а не за студенти. Сигурен съм обаче, че между вас има и активни, интелигентни и проспериращи млади хора, които точно сега имат бъдеще у нас.

А тук все още е зле, да… Толкова е зле, че с удоволствие бих застрелял премиер, президент, 14 министри, 34 зам.-министри и след това бих хванал гората.

Но това се случва в моменти на емоционалната ми зависимост към България. А те са все по-редки. Все по-редки са и случаите, в които се чувствам българин. Непознати са ми изблиците на родолюбие, които са се изтръгвали от сърцата на Ботев и Вазов например.

Това е друг рейс. Не бих искал децата ми един ден да бъдат обучавани от днешните сервитьорки, тъй като при нас, за разлика от времето на Ботев и Вазов, образованието на цялата нация се потъпква успоредно с нейните култура, морал и ценности.

Не бих искал един ден децата ми да учат в часовете по история на културата имена като Азис, Кондьо… Повръща ми се от подобна мисъл!

В същото време България днес разкрива възможности, които след 10 години ще са изключителна рядкост. Всички некадърни лелички от административния държавен апарат ще изчезнат. Всички корумпирани мишки с дребни душици - полицаи, лекари, професори, ръководители на публични звена, юристи… - ще се самоликвидират. Тези места ще трябва да заемете вие.

Клишето “всеки народ си заслужава управниците” ми звучи логично с оглед на ширещата се у нас простащина. Но за щастие вече не всичко тук е клише. Вече не всички гледат Слави Трифонов, вече има фолк-певици, които минаха на джаз, вече има заведения, в които винаги ти сервират точно това, което си поръчал – от първия път…

Перверзно звучи и идеята, че цялото благосъстояние на една държава със 7-милионно население е за сметка на 10 джоба. Или 100. 1000 да са…

Бъдещето ви във Франция, Англия, Германия, Испания обаче е лишено от всякаква стойност, ако е за сметка на семейство, приятели, свободно време, самочувствие… А тук тези неща си ги имате по default.

Милан Коев, Business Network Group