София,

Кафене „Монтерей”

Драги братовчеде,

Отдавна не сме се чували, не ти знам и новия адрес, но от вестниците научих, че редовно ходиш в кафенето „Монтерей”. А него всички го знаят.

Сигурно си прочел, че мен ме разкриха. Сега ми се смеят и внучетата, и комшиите, и наборите. Идваха от местния вестник, аз им казах, че не се срамувам, че съм бил агент, даже съм горд, че съм служил на Родината.

Ти обаче знаеш, че истината е съвсем друга.

През 1972 година ти още беше просто ченге в нашия град, най-много капитан да беше, и за една бройка щяха да те уволнят от органите. И на Новата година, когато се бяхме събрали у калеко Петър ти ми приплака, че всеки момент щели да ти духнат под опашката, защото не ти стигала една бройка да изпълниш плана за вербуване на агенти. И аз тогава – бях поне на три ракии, ти казах, че ти позволявам да ме вербуваш и да пишеш от мое име, стига да почерпиш някой ден.

Не знам какво е станало после, аз даже го бях забравил този разговор до онзи ден, когато идва Минчо комшията и вика „Честито”. В някакъв вестник пишело, че съм бил агент Спас.

Сигурно си ме кръстил на дядо ни Спас, в това няма нищо лошо. Обаче във вестника пише, че съм бил донасял срещу жената и тъщата. Не можа ли да измислиш нещо по-далечно, ами си ме подписвал под сведения за тези две проклети жени.

Тъщата се спомина миналата година, лека й пръст, но жената е жива и здрава. И по цял ден пита – какво съм писал срещу нея. Размахва точилката и ми вика „ченге мръсно”.

А аз не знам какво съм писал, защото нищо не съм писал, а това, което ти си писал, било унищожено 90-та година – така пише във вестника.

Затова не мога да отговаря какво съм писал, само викам, че е държавна тайна. И се държа като комунист на разпит.

Сега тя каквато стана –стана. Поне ти успя да се издигнеш и стана генерал – макар и вече от резерва. С което съм горд и аз, защото съм допринесъл нещо.

Но ако трябва да си казваме истината в очите, ти не изпълни обещанието си. Не почерпи.

Пиша ти, за да ти припомня това обещание. Другия понеделник ще ходя до София да търся едни документи за трудовия стаж и ще мина през това пусто „Монтерей” да те видя. И да почерпиш. Ще нося и фотоапарат да се снимаме. Защото какво му остава на човек – славата, че е бил агент и че е помогнал на един български генерал в борбата с враговете на социализма и комунизма.

Като си помисли човек – то каквито враговете, такива и агентите, такива и генералите.

Карай – българска работа.

Довиждане

Твой агент Спас