В прочутия пловдивски цигански квартал „Столипиново” най-после избухна война. Не става дума за словесно украсяване на нещо, което и друг път се е случвало в в гетата. Някои го наричат побой, други мелле, трети екшън и т.н.

Война има тогава, когато има мобилизация.

В петък вечерта в Пловдив имаше мобилизация. Няколкостотин роми се събраха за минути и тръгнаха срещу силите на реда. С павета и какво ли не. В отговор пък силите на реда са били вдигани от домовете си и изпратени да въдворят ред.

Повечето медии представиха случилото се в духа на познатия сюжет:”Криминално проявен пиян циганин бие полицаи, докога ще търпим?”.

Една –две медии показаха и обратната гледна точка. Циганската. В нея се говори за масови побои – включително над деца и бременни. От полицията веднага опровергаха циганската гледна точка, но камерата на Пловдивската телевизия все пак показа сериозно ранени хора и изпотрошена покъщнина. На този фон синините на Димитър Стоянов изглеждат като невинно почесване. Макар че не е редно да правим подобни сравнения – в единия случай бият коскоджамити евродепутат, а в другия – някакви си цигани.

Като казвам, че войната избухна „най-после”, имам предвид, че тя бе дълго и старателно подготвяна.  Включително и от медиите.

Представяте ли си какво би станало с авторитета, а и с тиража на вестник, който публикува на първа страница описание на онзиденшната история от циганска гледна точка? А след това – само с няколко реда, от полицейска.

Намерете сайтове, в които е описана петъчната история, и прочетете коментарите след това.

В цялата история има един тревожен детайл, който почти всички подминаха. Шефът на Шесто РПУ, на чиято територия избухва войната, твърди, че не е давал заповеди за полицейско насилие над невинни хора. И ако се докаже, че е имало такова, значи полицаите са действали на своя глава. Тоест като паравоенно формирование – както му викаха по времето на югославските войни. А когато се действа без заповед – по собствено убеждение, знаем какво става.

Всъщност това е мечтата на повечето български граждани – масово респектиране на циганското малцинство. В Пловдив с умиление си спомнят за такива акции  отпреди 30 години, когато циганите несмееха да се появят в центъра на града.

Само че респектирането прилича на натикване на духа в бутилката. Все някога той пак ще излезе – още по-отмъстителен.

Тънка работа са междуетническите отношения. Ако се решаваха с мобилизации и респектиране, в САЩ щяха да ги решат още през 30-те години.

Който напада полицаи – на съд.

Който е превишавал правата си – на съд.

Всички останали са невинни. Истерията и пренасянето на вината върху цялата общност не помага с нищо. Така само се подготвя следващата битка. И тя не е далече. Заканите са публични – и от страна малцинството, и от страна на мнозинството.

В България има умни хора, които познават изходите от подобни прецеденти по света – но в техния глас едва ли някой ще иска да се вслуша. Това, което те ще кажат, просто не се харчи на пазара.

На оръжие, братя!