Русия никога не се е задоволявала с една Чечня. Тя винаги си намира втора, а причината е, че първата все пак трябва да се съживи, за да продължат да я бият.

Това са пасивите, ако можем да ги наречем така, на плиткото заравяне. Палметните монарси на  Русия сега растат в собствените си очи и по един специфичен и бутафорен начин показват на Грузия, че и сами могат да си родят Джугашвили и Берия.

Когато в началото на руската инвазия написах сценария на онова, което сега се случва в Кавказ, разни аноними, мутревци, чалгювци и не знам още какви, патрулиращи из форумите, направиха сценария ми на пух и прах. За хора като мене, сърбали много попари, това не е изненада. Изненада е фактът, че човешки същества, притежаващи достатъчно интелект за интернет, нямат никой в главите си за реалностите на политиката. Е, господа, сега  вдянахте ли кой бута демократичните правителства в държави като нашата ? А светна ли ви кой в Русия живее добре ?

Аз съм обиден.

Обиден съм на моя президент, че мълчи за Грузия и за колегата си Саакашвили. Зная, че на него всъщност колега му е Медведев.

Обиден съм на моето правителство, че, вярно на изневерите си, мълчи за Грузия и мести държавата ни в Кавказ.

Обиден съм на плеядата политически фарфарони, които си говорят из вестниците за всичко друго, но не и за камарите мълчание пред Външно министерство.

Обиден съм на себе си. Че съпротивата ми не стига по-далеч от няколко изречения в един или друг сайт. Че думите ми са малки и слаби, толкова малки и слаби, та никой не ги взема на сериозно. Че, макар да съм написал сценария, авторските права отидоха при Медведев и Путин.

А само като си помисля, че някога приемах за напълно нормално кавказкото битие на военизираните руски поети. Смятах го за неотменима част от руските им биографии. И аз съм за убиване. Защото проживях живота си с мисълта, че историята не е повече от география.

Сега двамата монарси от Кремъл са тръгнали да монархизират и Грузия. Те не обичат, те направо мразят чуждата свобода и чуждата независимост. Саакашвили не ги устройва. В търсене на изгубените си кукли те ще измаршируват пътя до Тбилиси. Обаче там ще започнат и проблемите им. Познайте какво следва след Оранжевата революция и Революцията на розите !

 Следва ферментацията на руската бъчва. Историята като фарс.