 |
|
22 Май 2024 |
|
Коментари 
Дискусия  | ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
| ||
|
С П Р А В О Ч Н И К | ||
| ||
| ||
| ||
Ура, Солженицин вече го няма... Евгений Тодоров - 5 Август 2008 На снимките от Бузлуджа можеше да се видят фланелки и знамена с образите на Ленин и Сталин.
Помислих си още в този момент дали младите социалисти са чели „Архипелагът Гулаг”? В този момент Солженицин вероятно е умирал. Не знаех. Когато през 1989 година успях да се сдобия с прокълнатата творба, многократно си задавах един единствен въпрос – дали ако тази книга бе видяла бял свят в страните, където бе забранена, щеше да се ускори разпадането на системата, създадена от Ленин и Сталин? Такива книги би трябвало да променят историята. С „Архипелагът Гулаг” не може да се спори с рационални аргументи – такава е силата на този документ. Може да се спори само с аргументите на силата. Помня, че обвиняваха Солженицин в предателство. Вместо да спорят с фактите. Българските писатели, с изключение на четирима, заклеймиха предателя – без да знаят за какво става дума. Някои хора смятаха, че така – с едно просто вдигане на ръка, ще унищожат един човек и едно дело. Солженицин за тях беше демон, който трябваше да бъде прогонен от правата вяра. И днес ние със същата лекота заклеймяваме хора на словото и идеи – без да ги познаваме. Искаме да ги няма. Ако можем да им вземем българското гражданство – и проблемът да се реши. Солженицин си отиде. Сталинисткото мислене, уви, го надживява. Преди 40 години някакъв благодарен приятел на баща ми искаше да ни направи най-скъпия подарък. Пренесе тайно и рисковано от Югославия двата тома на „Раковия корпус” – „Odjel za rak”. Само аз поназнайвах този език, четях бавно, с речник в ръка, и след това разказвах тайно прочетеното. Героят на романа побеждава рака. Тогава си помислих, че Господ или съдбата са пожелали тази победа. Защото е трябвало да се разкаже още нещо. „Архипелагът Гулаг” още не е бил написан. Когато най-после романът излезе в „Новий мир”, видях списанието на две много странни места. На бюрото на председателя на тогавашния Комитет за телевизия и радио - човек, който минаваше за партиен номенклатурчик. И на бюрото на един завеждаш отдел в Окръжния комитет на БКП на Пловдив. Беше ми много интересно как тези хора възприемат написаното? Дали обсъждат помежду си книгата или просто мълчат? Вярват ли и или не? Всеки има право на свой отговор. В едно обаче съм сигурен – че усмихнатите младежи от Бузлуджа не са отваряли книгите на Солженицин. И сигурно биха искали него да го няма. Впрочем него вече го няма. Засега физически. | |||||||||||
последни в Коментари: | |||||||||||
| ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ |
| ДОБАВИ МНЕНИЕ |
НАДЕЖДА
07 Aug, 2008 | 09:12 ЗДРАВЕИТЕ ДАМИ И ГОСПОДА АЗ САМ ЕДНА ПОТРЕСЕНА ГРАЖДАНКА КОЯТО Е ВИДЯЛА ГНОСОТИЙ С КОИТО ЖИВЕЯТ СТАРИ ХОРА БОЛНИ ИНВАЛИДИ ТЕ ИЖИВЯВАТ ПОСЛЕДНИ МИГОВЕ ПО НЕ ЧОВЕШКИ ТЕ СА БИЛИ НЯКОГА ЛИЧНОСТИ А СЕГА СА НЯПРАВО ЖИВОТНИ ЮАШТО ПОЗВОЛЯВАМЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА ТЕ НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ ЗАЩОТО ТЕ СА УСИГОРЕНИ ОБАЧЕ НИЕ ЗДРАВИТЕ ХОРА С ЗДРАВ РАЗУМ ИМ КРАДЕМ ПАРИТЕ И ГИ ЛИШАВАМЕ ОТ ПО ДОБАР ЖИВОТ В ПОСЛЕДНИТЕ ИМ ДНИ НА ЖИВОТ ТОЗИ ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СЕ НАМИ В ГРАД ВАРНА ПЪТЯ ЗА ЗЛАТНИ ПЯСАЦИ КАЗВАСЕ `ГЕРГАНА`ОБРАШТАМ СЕ С ТОВА ПИСМО НЯКОИ ДА ВЗЕМЕ ДА СЕ ТРОГНЕ МАЛКО ЗАЩОТО УТРЕ МОЖЕ И НЕГОВИЯ РОДИТЕЛ ДА БАДЕ В ОНАЗИ МИЗЕРИЯ |
vulgar
07 Aug, 2008 | 06:37 не съм чел книгата.../ защо не я издават-бих си я купил/. Чух,че щяла да се изучава по литература в Русия. Все е нещо. А нашите четирима юнака само са се въздържали да гласуват...поради непознаване творчеството на Солженицин. Само един - ПЕТИ,който го е чел, е гласувал открито в полза на писателя. Кой е той? |
Майната
06 Aug, 2008 | 12:59 "Българските писатели, с изключение на четирима, заклеймиха предателя – без да знаят за какво става дума." Една лека корекция, Евгени: ЕДИНСТВЕНО, ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ(!!!!!), българските писатели, с изключение на четирима, заклеймиха предателя – без да знаят за какво става дума. Дребна корекция, но важна, защото демонстрира русолизническото скудоумие, владеещо България тогава. Сега, след кратко затишие, пак се връща същото явление, с помощта на младите болшевики, които и 50 пъти да прочетат Солженицин си остават верни на комуноидните си предци, същите, които изклаха без съд и присъда повече от 30 хиляди след като се изшмулиха от шумките с помощта на армията на тези, против които пишеше Солженицин... |
глас народен
06 Aug, 2008 | 11:23 Уважаеми г-н Тодоров, хубаво е че понякога на някои им се налага и да мислят... И във Вашият ред на мисли ще се опитам да отговоря на част от въпросите които явно не Ви дават покои. Аз съм млад човек, прочетох "Архипелаг Гулаг" през далечната 1994 г., и в същото това време съм и симпатизант, а по късно и член на БСП. Знаете ли, за мен проблемът на вашето поколение е, че преди живяхте добре, а сега понеже е много модерно да критикувате и се правите на неоправдани, плюете върху всичко и се опитвате да мислите вместо нас. P.S. А за Бузлуджа, вместо да гледате снимки Ви каня да дойдете през 2009, така със сигурност ще разберете доста неща, които тревожат дните Ви... |
A.
05 Aug, 2008 | 14:35 Dnes 90% ot mladite rusnazi ne znaiat koi e Soljenizin...No iskam da vi kaja,she v 79 godina vav Varnenskia zatvor se razprostraniavache mejdu opredeleni hora orafan rakopis-prevod na Soljenizin.Biaha go vkarali raborechtite izvan zatvora.Dnes si zadavam vaprosa dali ne e bilo provokazia,zachtoto rakopisat uspia da stigne i do usileno strogia rejim... |
бай Пешо
05 Aug, 2008 | 13:51 Ех, Женя,Женя, комсомолецо дърт, С това си заглавие" Ура, Солженицин вече го няма..." = сух напън на оригиналничене и ирония, зса сетен път доказваш, че човешката патология е неизчерпаема . В първата половина на 70-те, когато шефа на Ванко Банов ме викна на "профилактична беседа" в ОУ на МВР, Пловдив, вече бях чел 100% от написаното на Александър Исаич до тогава, а през същото време червенотиквеничета като твоя милост с мерак активно слугинствуваха на партията с главна буква. Явно си нещо повече и от пердесъз. Ако не разбираш последната дума, питай половинката си. |
minka
05 Aug, 2008 | 12:00 Дядка, много си прав за тези от Бузлуджа!! Ама като ти чета умничките мисли, що са мъчиш, пък и как ги пишеш!!!!.Да не си бил учителка в прогимназия по литература. Ти май си роден в 1885г. Ходи да си легнеш! |
SD
05 Aug, 2008 | 11:10 Не е само нужно да се прочетат книгите на Солженицин, а много по-важно е да се вземе за пример и неговото обективно мислене и точно в това се сътои неговото величие. Вярно е, че беше лишен от гражданство, изгонен от страната си и дълги години /до 1994 г./ живя в няколко западни страни. Той опозна много добре западната действителност, но това не го накара да забрави родината си и да помисли за нея като за "тази страна" - много разпространено име за родината сред много наши политици. Когато беше в изгнание не се боеше да се отнася критично не само към съветския строй, но и към западната действителност, а когато се върна в родината си открито критикуваше пагубния за Русия курс на Б. Елцин и А. Козирев, а в по-ново време изказа одобрение на новия курс на държавното ръководство към възраждане на държавността, силата и напредъка на Русия. Но такова поведение не се хареса на повечето "демократи" - чуждопоклонници, както в родината му, така и у нас, които се сещаха за него само, когато трябваше да се спомене за книгата му за Гулаг. Считам живота и дейността му достоен пример за отговорно гражданско поведение. Вечна му памет. |
|
