След като премиерът отказа да угажда с уволнения на министри и никой от властимащите не си посипа главата с пепел заради обидния доклад от ЕК, за правителството остана една единствена посока - досегашната. Спасяване на положението и кръпки на парче. Въпреки че Брюксел спря заради злоупотреби и съмнения за корупция редица проекти по ФАР, ИСПА и САПАРД, те ще продължат да се реализират с наши пари от бюджетния излишък.

Оказва се, че според разчетите на МФ още наесен могат да се пуснат в разход 1.4 млрд лв, а после може и още. Няма нищо чудно в това, подобна сума бе изхарчена за по- малко и от месец в края на миналата година. Излишъкът само за първите 6 месеца вече е близо 4 млрд лв. За какво ли са ни европейски пари в такъв случай...

Обаче европейските данъкоплатци отказаха да плащат за същите тези проекти, за които българският данъкоплатец ще плати и без да го питат. Някой някого да е питал дали е съгласен?

Политическо мислене прозира обаче в разпределянето на този излишък- наред с инфраструктурните проекти, където вилнее и най- голямата корупция, другото перо са пенсионерите. Държавата ще им раздаде за Коледа по 100 лв.

На това в други времена са му викали индулгенция... Сега намирисва на подкуп. Като дадеш на някой, който живее със 120-150 лв пенсия на месец цели сто лева, той направо е щастлив. И поне за малко спира да се оплаква, че е жертва на геноцид.

Друго оригинално решение на коалицията е да вдигне за пореден път цените на цигарите. Правилно, удряй пушача, събери му парите, после формирай бюджетен излишък и го раздай на когото трябва. Остави малко и на пенсионерите, обаче, че много се размърдаха нещо...

Впечатлява и реакцията на премиера веднага след прочита на унизителния доклад, повторена и на срещата в Банско. "Най-лесният политически акт е хвърлянето на 1-2 министерски глави, за да се успокои обществото. Но аз се питам това ли е правилното действие, за да се постигне максимален резултат?!"

Мисля си, че една-две министерски глави наистина нищо не са. Другото, което си мисля, е че хвърлянето им все пак има ефект. Ако не върху конкретното незабавно подобряване на ресора им, то върху мисленето на евентуалните кандидат- министри. Защото ако и те тръгнат към заветния стол с идеята за неприкосновеност, действията им няма да се различават особено. При очевидно укоримото състояние на съдебната ни система по какъв друг начин можеш да стреснеш наистина един министър, освен с оставка?

Като че ли единствената самокритика на срещата на коалиция се чу само от лидера на ДПС, той по природа говори прямо точно тогава, когато останалите увъртат. Но в думите му по азиатски пак прозира кодиран смисъл. Доган посочи грешката на управляващите в управляването на еврофондовете - това е ставало по същата схема, като разходването на бюджетните средства, а технологията е различна- тезата първо не издържа, защото всеки, който се е занимавал с проекти, знае, че финансовата част е строго указана, има си своите критерии и изисквания и просто няма как да отчиташ по друг начин, освен посочения. А кодираният смисъл направо отвежда към корупционно мислене в обичайното разходване на бюджетни средства. С една дума, макар и единствен с критична оценка, Доган не каза кой знае какво. Е, не съвсем. Обвини медиите, че създават лош имидж на България пред ЕС.

Тук може да се спори. ЕС като че ли предпочита да чете съдебни решения и министерски отчети, нежели български вестници.

Иначе пак много се говори за енергични мерки.

Много малко остава да върнем на видно място партийния лозунг от началото на 80-те : " Дела, дела и пак дела!"

Какво му е на лозунга? То и тогава народът се питаше за какви дела става дума, съдебни или изобщо...