Подобно нещо допускат и западните медии, които предрекоха дори народни вълнения и извънредни избори като реакция от този срам. Само че се питам – дали ще познаят? И дали пък чувството за срам е споходило онези, които причиниха този най- голям позор в новата история на България?

Съмнявам се. Съгласна съм с Файненшъл таймс обаче, който написа, че народът в България бил благодарен на Еврокомисията, че най- сетне е разровила бунището. Защото другото чувство, което изпитвам, освен срама, е наистина благодарност и надежда, че в онези големи стандартни рамки няма как да изтърпят нещата, които ние мълчаливо позволяваме вече толкова години.

Някой още да се съмнява в това, че последните избори минаха така френетично с една едничка цел – усвояване на европарите?! По- точният израз е – преджобване на европарите? Е, ами сега? Радвам се, че не познаха. Но не съм и съгласна с това, че спрените по проекти за земеделие и пътища пари сега ще се възстановяват от бюджетния излишък. Защо? Защо тези средства не отидат за пенсионери и сираци, за детски градини и ремонти на училища и болници, вместо да запушваме дупката, отворена от алчните. По- добре те да върнат парите, които са присвоили...

В момента голямо прехвърляне на топка пада. Страшна работа. Като се захвана от скандалите в МВР, мина през взривовете в Челопечене и сега стигна чак до Брюксел, за да ни я върнат във вид на убийствен прав удар, обаче тази топка ей така си скача- подскача и всеки си пази главата. За мен поне ключ към ситуацията дава един бизнесмен, председател на Старозагорската търговска камара, който много трезво отбеляза, че ЕК има толкова много упреци и е спряла парите по европейски проекти, които минават ПРЕЗ ДЪРЖАВАТА, през агенциите, създадени към министерства.  А не спира, напротив, продължава да финансира европейски проекти, подадени от нестопански организации. Или, с други думи казано, когато филтърът за проектите е в Брюксел, нещата са точни. Когато филтърът е тук, в ДЪРЖАВАТА, той се задръства.  Какво означава това, освен очевидното -  който наистина има интерес да работи и търси подкрепа, за да осъществи дейността си, вместо да заграби просто парите, много добре знае и как се пишат проекти, и как се изпълняват, и как се отчитат. А ДЪРЖАВАТА, оказва се, няма и хабер от това. Трудно ще ме убедят в това. Явно и Европа на сълзи не вярва и, вместо да продължава да ни учи и поучава, просто ни цъкна кранчето.

Срам ме е и заради онези европейски лидери, които настояваха нас да ни приемат в Европейския съюз въпреки други, които не ни искаха. Онези, другите, говореха за корупция и организирана престъпност и срастване на тези екстри с държавата, но първите, нашите хора, настояваха. Е, в момента сега и те сигурно се срамуват.

Ще спра да се срамувам единствено ако оправдаем очакванията на Файненшъл Таймс и наистина пометем като вълна един модел, който вече десетилетия смуче кръвта ни. Ама се съмнявам, че ще го направим. Толкова вече ни обезкървиха, че и на това не сме способни. За това също ме е срам, впрочем...

Седмицата след доклада на ОЛАФ беше достатъчна нещо да помръдне в обществения хоризонт, някой да каже нещо в смисъл на разкаяние, някой дори да намекне, че нещата не са както трябва. Вместо това разни доказани мошеници взеха да се показват по всички телевизии и да твърдят, че ще съдят ОЛАФ. Абе... Президентът пък поръча на ДАНС, службата, създадена в 12 без 5, както се казва, да проучва доклада...Откъде изведнъж дойде това яростно недоверие към европейските институции, към които толкова време се стремяхме? А съпътстващите събития продължават да забиват пирони. Трябва ли да припомням?

 МВР се издъни жестоко с отвличането на съпругата на Ангел Бончев. Нарочиха една жертва за борба с корупцията, възможно най- далеч от София – чак във Варна, обаче пък съдийка. Аха да стане работата, когато пак нещата тръгнаха в друга посока – лични отношения, зарязан любовник, глупости...Поредното дело за корупция, пресечено в зародиш. В същата тази седмица върнаха на работа и един доказано подкупен прокурор в София. Върхът на бедите бе пожарът на влака за София в понеделник. Господ ни пощади, ако пак имаше жертви, вече щеше да стане прекалено. Да не забравя и гледката на Митьо Очите, засечен от репортери да си пие кафето и да закача сервитьорки в Слънчев бряг, нежели да гние в тъмница, където въпреки всичко го пратиха. За малко, но все пак...Е, тази сутрин имаме новина- ДАНС посети Златко Баретата и го отведе от дома му. Дали това е арест? Кой да ти каже...

Всичко това показва страстната убеденост на върхушката в горчивата пословица „ Кучетата си лаят, керванът си върви”.  Някои от тях още помнят „ снишаването „, препоръчано от Тодор Живков през 88-ма, но странно пропускат продължението. И да ги хапят в момента кучетата, те стискат кокала, мижат с очи и чакат керванът пак да тръгне... Проклети да сме, ако го пуснем отново обаче...