Преди години г-н Първанов, господ да го поживи, твърде живописно и малко просташки нарече г-н Иван Костов “кръстник на българската мафия”. С годините таз модна приказка подхващаха и други непретенциозни господа, базирайки се всеки път на казаното от г-на Първанова, господ здраве да му дава.

 Какви ли не простаци слушахме от парламентарната трибуна, какви ли не дебелашки подмятания, телеграми от борда на самолета, страховити гадания в миналото и бъдещето, анатеми, оплаквания на адреса на арменския поп и нашенските патриарси, земетръси, наводнения, отвличания, убийства, атентати, пожари, взривове, - и всичкото туй на сметката на главния виновник в държавата, визиран някога си от г-на Първанова, господ да го поживи.

Тъй, ама вчера ОЛАФ рече, че за всичките тез катаклизми наистина си има виновник, но името му не е името, изречено от Главния проговарящ. Оказа се какво, че г-н Първанов, господ здраве да му дава, натоварил е г-н Иван Костов със собствената си кръстническа функция. Значи българската мафия наистина си има кръстник. Само че, според ОЛАФ, името му е г-н Първанов, господ да го поживи.

Ами ако наистина е тъй...

 Ами ако калпавата защита на Станишев излезе вадене на очи вместо изписване на вежди. Ами ако опозицията наистина рече да отърве държавата от вседържителя на разните мафиотски практики и майстор на мазното говорене г-н Първанов, господ здраве да му дава. Че защо да търпим такъв човек за президент, господ да го поживи. Наистина ли ще да се наречем последни измежду народите, та да го имаме за нещо тоз г-н, господ здраве да му дава, и да му се  кланяме като последни несретници.

И какво, взел той, жив и здрав да е, да ми говори за Челопечене, за много важния закон за отбраната /разбирай – от критиките на евросъюза/, и за точката “разни”.

 Разни, бе, разни, дами и господа.

Ама както разбираме, говорил си самичък г-н президентът, поживо-поздраво си говорил, кой го знае какво е рекъл, то кой ли се и интересува, но нали трябва да се каже нещо все пак, пък и някой трябва да слуша, то затуй Станишев там, да слуша, слушател, това е. И каква ползата. Никаква. Ама никаква, направо загуба.

О, хитър човек г-н президентът, господ да го поживи, учен човек, интелигент, интелектуалец, мълчи по въпроса, щото вече се изплюл с официално някакво си комюнике, от неговото информбюро. Каква душичка, боже, няма да повярвате какви ги каканиже, нямало, вика, политически чадър над никого, е то се знае, че няма, щото чадърът не е политически, ами направо президентски, там няма политика, там има търговия с цветни и безцветни метали, и със знаци, пристигнали директно от офшорната държавица Финикия, хубави знаци, отличителни едни такива, образно казано финикийски знаци, ако трябва да бъдем точни.

 Само че, ядец. Ядец, дами и господа.

 На г-н президента, господ здраве да му дава, му резнаха пъпната връвчица, ОЛАФ му я резна, клъцна я, та човекът си измълча на умряло. Ще има импийчмънт, няма как вече. Забелязвате ли, г-да съдебни заседатели, как оглушително мълчи г-н Доган, аллах да го поживи, щото и него май го клъцнаха, най-вече него, то се знае, той десет години подготвя хората си за голямото крадене, ама то таман започна и взе, че спря. И кво сега. Като не им дава Европа, ще трябва пак да дадем ние. От нас ще крадат, то се е видяло, че няма спасение. Ех, Европо, Европо, кому ни оставяш, помисли ли.

Загубена работа, дами и господа, крадат ни както и турчин не ни е крал, не този турчин, де, а оня, този-онзи все тая, обаче те пак невинни, пък нашата работа пак спукана.

Ела, ОЛАФ, че без тебе още по-ОЛАФ.