По-зрелите читатели от мъжки пол едва ли ще научат нещо ново от моя разказ, но все пак...Ако перифразирам колегата Толстой, може да се обобщи, че във всички казарми се крадеше, но във всяка една от тях се крадеше по своему.В нашето поделение се крадеше всичко – строителни материали, бензин, дрехи, салам и какво ли още не. Подред.

КАК СЕ КРАДЯХА КЮФТЕТА

Поделението излезе първенец в социалистическота съревнование и по този повод се организира банкет в стола на Военната академия.Старшината викна няколко войничета, между които имах честта да бъда и аз, да помагаме в преноса на столовете.Преди банкета ни вкараха в една стая и ни нахраниха с кюфтета на корем.След банкета пък ни викнаха да разнесем десетина баки пълни кюфтета, каси с домати и краставици и кашони с вино по домовете на старшините. Откраднатото напълни един камион.

КАК СЕ КРАДЯХА КРЕНВИРШИ

В неделя сутрин в поделението нямаше големи началници, а за закуска даваха по малко колбас. Обикновено дежурните старшини се събираха в канцеларията на нашата рота и си заделяха от закуската на войниците кило – две кренвирши. Нагъваха като невидели, но не можеха да изядат всичко. И тогава започнаха да си правят театър. Взеха по един кренвирш, допряха го на онова място на панталона, под което би трябвало да има нещо друго наподобяващо колбас, и започнаха да го клатят. Пиесата, която играеха, можеше да се нарече “На кой е по-голям кренвирша?” Само дето всички бяха актьори – нямаше публика. Освен мен, но аз в случая бях нещо като сценичен работник. Изведнъж обаче се появи зрител. Най-неподходящият от всички. Командирът на поделението беше решил да види с очите си какво се върши в неделя. По лицето му се изписа гняв, който накара кренвиршите на актьорите да замръзнат.По устав командирът не можеше да се кара на старшините пред един редник. Затова им изкомандва да го последват навън.Старшините тръгнаха разтреперани от страх и в момента, в който прекрачваха прага, като по сигнал хвърляха откраднатите от войниците кренвирши зад гърба си. Аз останах сам в канцеларията. Подът беше покрит с кренвирши, които до преди малко символизираха мъжеството на българския старшина. Сега символизираха неговото падение.

 КАК СЕ КРАДЕШЕ ОТ ВЕЩЕВИЯ СКЛАД

Старшината, който държеше вещевия склад, почти не идваше на работа. Всичко въртеше един набор – приятел.Един следобед отидох в склада на лаф моабет. На тръгване приятелят ми каза:-  Сега облечи каквото можеш и колкото можеш. Само нищо не носи в ръка. Облякох десетина фанелки, десетина чифта чорапи, поне 5 чифта хасени гащи. Нямаше начин само да обуя няколко чифта обувки едни върху други.Чорапите се оказаха много здрави и ги носих поне две години след казармата.

 КАК КРАДЕШЕ КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО

В поделенията навремето имаше по един полковник, който се занимаваше с издирване и разкриване на врага вътре в поделението. За нашия полковник клюката говореше, че преди това е бил разузнавач в Турция, но се е провалил. В годините, когато служих обаче, човекът се занимаваше главно с разузнаване в артелната. Където откриваше изглежда излишъци. След което ги отнемаше в полза на българското контраразузнаване. През два-три дни той ме посещаваше в лавката и ми прошепваше да му донеса няколко лимонади. Но в “голямата чанта”. Това беше шифърът, че трябва да мина през артелната.Там, само като зърнеха голямата чанта, и бързаха да я напълнят догоре. Слагаха голяма буца сирене, парче кашкавал, щафета салам. Отивах в кабинета на контраразузнавача и там разтоварвах стоката в един шкаф под желязната каса. Слагах новата стока и вземах старата – вече плесенясала. Полковникът се зареждаше винаги с повече, отколкото можеше да изяде. Не можех да си обясня защо е нужно да се краде толкова и после да се хвърля.

Докато подреждах лимонадите, хвърлях по един поглед на бумагите на бюрото. Веднъж зърнах донесение от “агент Велинов” – запомнил съм за цял живот името. Агентът докладваше, че е бил на гости на лейтенант Йорданов, говорили са за политика, но лейтентатът е проявил “положително отношение към мероприятията на народната власт”.Този позитивен – да го наречем, донос, беше на бюрото и след три дни. Изглежда това беше работата на българският контраразузнавач поне за една седмица. И си мисля сега – когато пак си говорим грешни ли са агентите. Да предположим, че този полковник днес е народен представител и са разкрили, че е работил във ВКР. И започва спор срамно ли е това или не. Със сигурност героят на българското разузнаване и контрарузазнаване ще каже, че той е служил доблестно на родината цял живот и че не се срамува от това!

Казармата – казват, била школа за мъжество. За мен си беше школа за това как се краде. Беше ми даден урок за цял живот – можеш да си обичаш родината, може да си готов да умреш за нея, но това не пречи да си я доиш като дойна крава...