Нарастващата еманципация на престъпността от демократичната фасадност започна да се проявява в натрапчиво безсилните опити на България да проведе честни местни избори. Всъщност, откакто е член на ЕС, България изобщо не е провеждала неопорочени избори.

Организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта в България са едни от най-често споменаваните в докладите на Европейската комисия проблемни области. Въпреки понякога абстрактните фрази, които насърчават към "по-убедителни резултати" или към "допълнително развитие на мерките за противодействие", европейските дипломати твърдят, че тези формули се разчитат съвсем ясно в България.

Въпреки всичко общото усещане от докладите на ЕК и отчетите, на които се основават те е, че от комисията идва шепот, а от правителството – шум. Между София и Брюксел се насажда обяснителност, напоена с неудобство и компромисни съждения за бъдещето. Тонът на докладите започва да измества по значимост съдържанието им и да се влияе от конюнктурните съображения за ефекта върху стабилността на управлението, които нямат много общо с настояването за отговорност в управлението. В навечерието на поредния важен доклад неувереността на София в собствената й самооценка потвърждава мрачните предположения, че много неща отдавна се крият. Досадата и вялостта, които обвиват отчетната дейност на правителството, и гузното, но не много драматично напрежение, с което то очаква тежкото порицание отново да го подмине, навяват тягостни размисли за неуспех на българския преход към демокрация или за провал на българската й интерпретация.

Прилагането на стратегията "дано и този път ни се размине"

като официална държавна политика не можеше да не влоши положението. Въпреки че предпазната клауза засега само тропа на вратата, спирането на 80 % от фондовете по САПАРД заради безпрецедентно упорити и последователни грубиянски опити за източване не се размина. Откъм управляващите за кратко лъхна загриженост, породена повече от усложняването на задкулисните отношения покрай спрените проекти, отколкото от ударения национален интерес. Всъщност, изпълнителната власт започна да обяснява, че ,"това е нормален процес на адаптация към следприсъединителните условия". Случаите ,"Куювич" и ,"Запалката" и навиците на шефа на транспортната агенция да обгрижва бизнеса на брат си допълнително откроиха силуета на октопода, обилно хранен с ресурсите на държавата изпод външността на институции, чиято демократичност става все по-съмнителна и които все по-слабо се влияят от така надценявания у нас ,"външен натиск".

Нарастващата еманципация на престъпността от демократичната фасадност започна да се проявява в натрапчиво безсилните опити на България да проведе честни местни избори. Всъщност, като член на ЕС

България изобщо не е провеждала неопорочени избори.

Вотът през годината на присъединяването беше съпровождан от безпрецедентно насилие над местния политически елит. Убийствата в Елин Пелин и Несебър, взривовете и палежите в Стара Загора, Велинград, Радомир, Белослав, Кнежа, Дряново и Бургас, заплахите и многозначителното силово присъствие в Созопол, Видин, Монтана, Перник, насилието над избиратели в Габра и други общини бяха съчетани с разнообразни схеми за купуване на гласове из цялата страна, чиято обща стойност по изчисления на експерти и цитирани от Центъра за изследване на демокрацията надхвърли 200 млн. лв. Заради изумителни нарушения на изборния процес изборите бяха частично касирани, повторени през юни 2008 г. и отново оспорени в съда. Така Сандански и Казанлък станаха нарицателни за общини, политически превзети от местната мафия.

Търговията с избирателни гласове не е позната в Европа с количествените и качествените показатели, които тя разви у нас за по-малко от година. Степента на нейната организираност, финансова осигуреност и повсеместност далеч надхвърлят непосредствените цели на конкретните избори и указват дългосрочна стратегия на мощни икономически субекти за постигане на траен контрол върху местната политическа власт. Ангажиментът на организираната престъпност лесно може да се разпознае. Изборната корупция явно си служи с типични за престъпните сдружения средства. Това са бруталното насилие, заплашването и въвличането на малолетни лица като продавачи на гласове, тъй като те няма да отговарят наказателно, ако бъдат заловени. Търговията с гласове открито експлоатира канали, изградени от престъпни сдружения за трафик на наркотици и за сутеньорство, които на много места протичат включително през таксиметрови мрежи. На изборите в Сандански корупцията обхвана и законни търговски предприятия, чието ръководство симпатизира на действащия кмет. Организираният натиск върху служителите чрез техните непосредствени ръководители доведе до осъждането на собственика, но не попречи на предпочетената от него коалиция да получи най-много места в общинския съвет.

Отговорът на българската държава впечатли с безсилие и баналност.

Енергичните заявления на министър-председателя за гарантиране на честността и демократичността на изборите от 2008 г. всъщност свършиха в количествено увеличаване на полицейското присъствие и някак твърде пространни обяснения защо социологическите прогнози напоследък се объркват. Докато демократичната легитимност на общинските институции се продаваше на дребно по улиците, националните органи чакаха да им се докладва и коментираха на висок стил фрагментацията на политическия разум. Единствената осъдителна присъда, макар и светкавична, дори не свърза организираната изборна корупция с организирана престъпна дейност.

Държавата трудно би могла да направи по-малко.

Междувременно това съвсем не направи положението в Брюксел лесно. Там трябва да формулират послание, което едновременно да назовава истината за престъпната намеса в местния вот (защото тя е твърде очевидна); да препотвърди правовия принцип, според който такава намеса създава нетърпимо състояние; да опази правителството да не падне (че на Балканите само това липсва) и да предизвика най-накрая адекватната му реакция, защото положението започва да става конфузно за всички.

Проблемите са главно два. Първо, съгласно правовия принцип и демократичните правила разкриването на истините за навлизане на организираната престъпност в държавното управление задължително поражда смяна на министър-председателя, а в ЕС по постулат всички държави са правови и демократични. Ако правителствената криза у нас се размине, не само излиза, че нещо в принципната рамка на ЕС не работи, но и че правителството получава политическа подкрепа за това, че е допуснало

мафиотизиране на общините.

И второ, българският случай представлява опасен прецедент, чието несполучливо третиране може да има много дългосрочни последици за ЕС - всичките неблагоприятни.

Ситуацията е характерна с натрупване на отрицателни примери за многократно и драстично пресичане на граници, с които Европа свързва сигурността си. Намирането на изход, който да удовлетворява аргументите както на политическите принципи, така и на политическите реалности, изисква йезуитски усет, соломоновска прозорливост и Божията благословия. Съвсем не е сигурно, че Европа разполага с тях.

Всъщност, внезапно появилият се вълчи глад на престъпните сдружения към общинските икономически ресурси е много пряко свързан със самото членство в ЕС. Интеграцията повлия благотворно на строителството и курортния туризъм, които от своя страна са удобни за изпиране на пари. Изместването на каналите за трафик, което настъпи няколко месеца преди редовните местни избори, също беше съобразено с наближаващите промени в граничните режими. Либерализирането на режима за придобиване на земя от чужденци почти съвпадна с изтичането на придобивна давност за нереституирани имоти в полза на общините. Приватизацията на местно ниво също не е приключила. Скандалите, които след средата на 2003 г. генерира ,"моделът Софиянски", не само потвърдиха възможността общински капитали да се източват безнаказано в рамките на закона. Те изградиха и известна обществена търпимост към такива практики. Именно тя бе парадоксално подкрепена от закономерното омекване на критичността в докладите на ЕК, които вече се адресират към държава-членка.

Извън тези обективни обстоятелства е редно да се обърне внимание и на особеностите на самия интеграционен процес, за който, на този етап, липсват цялостни анализи. В България той бе представен повърхностно и едностранчиво, без достатъчна и адекватна информация за същността, причините, последиците и, най-важното, алтернативните възможности за реакция на европейските институции. Преговорите бяха взаимодействие, в което и двете страни допуснаха грешки и компромиси със задължителни изисквания. Това доведе до

неавтентично изпълнение на някои критерии за членство,

особено в областта на вътрешните работи. На тях бе придаден вид, че са достигнати с мълчаливото съгласие на европейския партньор. Част от преките последици е именно липсата на бариери между организираната престъпност, от една страна, и политическата власт и публичните икономически ресурси - от друга. Такава последица са и твърде анемичните критики, които се съдържат в докладите на ЕК, въпреки безсилните заплахи за твърд тон. Такава последица е и слабата реална повлияност на правителствената политика у нас от внушенията на Запада.

С други думи, евроинтеграцията с елементи на привидност не се оказа добра стратегия за гарантиране на устойчива демокрация. Икономическите интереси на организираната престъпност вече не се нито конкурират, нито въздържат от императива на общонационален приоритет. Неспособността на българското правителство да идентифицира нови национални интереси и да предложи нови дългосрочни цели отвори пространство за политическа депресия, в която обществената енергия се разпиля из политически скандали, футболни драми и воайорски шоупрограми. Отстъплението на политическия аргумент позволи той да бъде почти официално подменен от абсолютичните тези на освирепяла пазарна математика, които хвърлиха в сложни изчисления гротескни общински съвети от смайващи коалиции с нищожна популярност.

На обществото бе отказана защита срещу увеличението на ток, парно и храни, което държавата санкционира не заради обективните процеси на международните пазари, а под натиска на същите икономически сили, които раздават блага по избори. Така

организираната престъпност бе официално обезщетена

заради инфлацията, а обществото не беше. На гражданите беше отказано и всякакво обяснение как се случи замразяването на еврофондовете, достъпът до които бе нейно достижение и чието спиране означава вече извършените плащания да се покрият от нейните данъци.

Излиза, че полученото от продадения вот съвсем не компенсира оскъпяването на управлението, когато в него се намеси престъпността. Колкото по-политически независим става октоподът, толкова по пряка става връзката между отнетия национален ресурс и обедняването на българите.

Поради това демократичността на изборите и политическата представителност на изборните институции не са абстракция на висшата политика, по която чакаме Европа да се произнесе, за да имаме и ние обществено мнение. Те са лична работа и отговорност на всеки български гражданин.

Ива Пушкарова, "Политики"- Издание на Институт "Отворено общество"