Участниците в него – между 50 и 80 души, твърдят, че са постигнали огромен успех.

Противниците – много повече, също са доволни, че в продължение на дни бяха в центъра на медийното внимание. Ако никой не беше чувал за Боян Расате, сега ще знае кой е – „онзи, дето искаше да бие педерастите”. Което беше и целта на занятието.

Спечели и полицията, която показа, че когато иска да полага ред, го може.

Иначе парадът беше слаба ракия. По същото време в Бърно се събраха по същия повод 500 души, а в Мексико 200 000.

Казват обаче, че така се почвало – в Ирландия в началото били петима. В Испания първия път също искали да ги бият, но след това гейпразникът се превърнал едва ли не във всенародно тържество.

Аз също не съм от хората, които се радват на такива прояви. Но едно е безспорно – те са индикация за нивото на толерантност на обществото.

А не са нужни кой знае какви аргументи, за да се стигне до извода, че има връзка между толерантността и просперитета.

Казано по-накратко – никой не бяга в страна, където бият педерастите. От страни, в които ги бият или поне искат да ги бият, хората обикновено бягат. Без да съзнават каква е връзката. Даже бягат, проклинайки „педерастката държава”. И отиват точно в такава – защото там се живее по-добре.

Та покрай гейпарадът и написаното за него, си направих един списък на най-големите противници на тази част от човечеството.

Фашистите – във фашистка Германия направо са ги пращали в лагери.
Комунистите – в комунистическа България поведението на гейовете беше инкриминарано и ги съдеха.
Истинските националисти
Църквата /или поне част от нея/
Феновете на Левски и ЦСКА /като никога обединени/
Зрителите на професор Вучков/милиони/
 

Извън тези категории остават около 3,8 % българи. Което означава, че обратните и техните симпатизанти не могат да минат 4 процентната бариера. И нямат право да организират повече паради.

Долу педалите и България над всичко!