Футболът в България отдавна вече не е радост. Вместо да пълни стадионите, той ги опразва. Вместо да върви след топката, върви след вестниците. Страниците са пълни с отвратителни коментари за отвратителни сделки. Запалянковците вече са фенове, а фен означава фанатик. Те не са фенове на футбола, те са фенове на самите себе си във футбола. Всичко най-омерзително в политиката  сега унищожава и футбола. Ние, които някога бяхме най-щастливи да сме на трибуните, сега сме най-щастливи далече от тях.

Обаче изниква въпрос.

След всичкото цапотене на адреса на пловдивските клубове, излиза, че няма невинни. Следователно, няма и виновни.

Собственикът на Ботев, г-н Христолов, вероятно вече не знае какво да мисли. Без да е сторил нещо лошо на клуба, на неговата сметка се пише всичкото лошо. В крайна сметка, поставен до другите собственици на клубове, той изглежда най-добре и най-почтено. Някак не си спомням да е нападнал феновете, макар да е имал поводи да го стори. Купува играчи, освобождава се  от играчи, наема треньори, а после ги освобождава. Човек се пита, това ли е лошото. Тази ли е причината отборът да не е сред елитните клубове. И какво в България означава “елит”. Ако думата е за ЦСКА на фарфарона Томов, или за Левски на парвенюто Батков, или за който и да е отбор от помазаните, това не е елит. Това са пачки, облечени в екипи. Те отиват в евротурнирите не за да покажат класа, а за да пречат на другите да покажат своята. Но не тези са моята тема.

Като обикновен човек, години вече се мъча да разбера драмата на Ботев. А може би драма няма. А може би някакви хора, набедени театрали, декор или миманс в предишни футболни времена, просто си правят удоволствието да разиграват голямата група граждани, наричани ботевисти. И е странно, че толкова много индивиди възприемат позата на канарчета, а пеене не се чува. Произлиза само грачене.

Не знам какво да кажа.

 Оставете г-н Христолов на мира. Не му пробутвайте серийните си комплекси. Колкото по-мълчалив е той, толкова по-агресивни са опонентите му. Не им се ще да повярват, че не те са неговата грижа. Тъй разбирам нещата аз. Не съм адвокат на дявола, ни за миг не съм вярвал в ангели. Обаче ми е мъчно за ботевистите, които познавах през живота си. Много от тях щастливо си отидоха от света и никога не ще видят падението на футболните нрави.

Някога в провинцията се играеше столичен футбол, сега в столицата се играе провинциален футбол. Не футболистите са виновни за драмата на Ботев. Не треньорите и не щабовете трябва да бъдат обвинявани. Най-малко пък г-н Христолов.

Излиза, че феновете искат от Ботев повече, отколкото отборът може да им даде. Липсва позитивизъм. Липсва сакралното. Липсва вярата, че нещо може да се случи. Негативизмът на феновете натоварва отбора. Това е огромна, непосилна отрицателна енергия, тя е в състояние да смачка и е смачквала и по-велики отбори. Драмата на Ботев ще продължава, докато продължава драмата на ботевистите. Защото не отборът е първопричината, а неговите фенове. Не може феновете да са изгубили достойнството си, а да искат от отбора си да го има. Получава се кръг, от който няма излизане. Феновете освиркват и плюят, футболистите им отвръщат с играта си. Ботев няма да тръгне нагоре, ако феновете не го извисят сами. Футболистите могат да бъдат занаятчии, но могат да бъдат и гении. Ако няма за кого да играят, защо да го правят.

Ако феновете надвият себе си, това ще бъде знак за техните любимци. И всичко ще си дойде на мястото. Да, БФС е приватизиран от ЦСКА и Левски. Съдиите са продажни, нарядите се купуват. И какво от това.

Дайте обич на любимия Ботев, ако искате да побеждава.