В Сарагоса в момента се провежда световното EXPO 2008.

107 държави са се обединили около загрижеността за бъдещето на водните запаси на планетата. В същото време обаче всяка поотделно иска да покаже себе си.

Държат се като моми и ергени, които искат да бъдат харесани.

Нагиздили са се с  плазмени екрани, 4D изображения и всякакви чудеса на техниката – докато се стигне до изходите, където се продават  по-традиционни дрънкулки.

Само американците не се хващат на хорото. Решили са, че не е нужно да се състезават със Сульо и Пульо.

Американският павилион е трябвало да бъде отдясно на българския. Отляво пък ни е руският. За една бройка сме щели да бъдем между двете велики сили. Което много хора ще кажат, че не е случайно. Както официалната ни делегация, след като разгледа нашия павилион, тутакси – в стил тодорживковските панаирни обиколки,  влезе в руския. Журналистите заподозряха веднага вицепрезидента Ангел Марин в русофилство, но се оказа, че той просто изпълнява програма на испанското министерство на външните работи.

В събота бе Денят на България.

Пред построения специално за Изложението огромен Конгресен център, който остава в кяр на Сарагоса, бе издигнат националният ни трибагреник. След това в една от залите се състоя тържеството.

Испанският министър на труда и емиграцията Селестино Корбачо говори философски за света като „мозайка от хора култури”. Накрая завърши с едно изречение, пълно с многопластови внушения, чийто автор е – както се изрази министърът, „пишещият на немски испански писател Елиас Канети”. С което вдигна удобно топката на вицепрезидента Ангел Марин, който просто трябваше да припомни къде е роден Канети и да превърне русчуклията в символ на българо-испанското приятелство.

Водачът на българската делегация обаче зарови нос в написаните незнайно от кой български талант страници, чиито стил удивително напомняше речите от едновремешните партийни конгреси.

Вицепрезидентът усети май как се разпада интересът и се наложи да смъмри аудиторията по генералски с думите:”Внимавайте, защото говоря важни неща!”

Чак когато страниците бяха изчетени, Марин се осмели да импровизира на тема „Какво означава да ти върви по вода?” И чак сега аудиторията започна да внимава, защото човекът се оказа не чак толкова лош оратор.

Из кулоарите се говореше, че много трудно бил събран съставът на официалната делегация. На никой от отговорните държавници не му се губело времето. Така че Марин и Нина Радева били нещо като жертви.

Жертвоготовността им беше възнаградена с фантастичен концерт, завършил с хита „Вода” на Елица и Стунджи, който стоеше като написан специално за Изложението. Само че никой не разбра защо концертът бе видян от малобройната делегация и шепа гости, след като наоколо имаше десетки естради с хиляди места. За този концерт почти никой не разбра. Нямаше го даже в програмата за деня, която всеки посетител получаваше на входа. Най-отгоре на програмата пишеше с големи букви, че днес е ДЕН НА БЪЛГАРИЯ. Но сред десетките културни прояви за деня нямаше нищо българско.

Някои все пак решаваха да посетят нашия павилион в очакване на някакви изненади, но почти през цялата сутрин той беше затворен. В очакване на Делегацията.

А беше Ден на България.

Имаше български емигранти, които бяха дошли от стотици километри, за да „подишат роден въздух”. Наложи се да чакат часове под палещото слънце. Някои така и не дочакаха и си тръгнаха. Теглиха по една майна и се върнаха по испанските полета…

На връщане самолетът беше пълен с български дечица. Беше почнала ваканцията и сега отиваха при баба и дядо. Някои за пръв път щяха да видят родината на майка си и баща си.

След няколко години може би щяха да се чувстват испанчета.

А бяха толкова хубави деца…

Това между другото. Но ако ви се удаде възможност, още може да посетите Изложението в Сарагоса. То също е своего рода състезание. На мен специално ми беше по-интересно от Европейското по футбол.