Навръх 24 май президентът Първанов говори вълнуващо и даже каза нещо ново – че имаме нужда от нов исторически и художествен музей. И че се надява тази идея да получи мощна подкрепа.

В първия момент се зарадвах на инициативата на държавния глава.

В следващия обаче се попитах дали това е лично негова идея или е на близкия му приятел и директор на обитаващия една позастаряла резиденция музей Божидар Димитров.

В още по-следващия момент се сетих какво я чака България в обозримото бъдеще  - отношенията с Европейския съюз вероятно ще станат критични, инфлационните процеси ще се засилят в резултат на петролната криза, в резултат на всичко това би трябвало да настъпи рязко спадане на жизненото равнище, глад и мизерия за огромна част от българския народ  и т.н. На фона на тези очаквания едва ли ще стигнем до новия музей. Който сигурно би трябвало да изглежда като дворец, който да затъмни величието на двореца на Людмила Живкова. В крайна сметка всяко време трябва да има своите дворци.

Сигурен съм, че и самият Първанов не си вярва, че идеята ще бъде реализирана – поне в обозримото бъдеще. Но нали нещо трябва да се каже на празничния ден. Нещо да се обещае.

Забелязал съм, че около 24 май хората стават особено доверчиви.

На този ден те чуват от държавниците това, което им се иска да чуят. Че не сме най-бедната и корумпирана държава в Европа, а сме нещо велико. И че поне езикът ни е език. Замислен като свещен – каза президентът. Няма да влизаме в спорове какво е език, какво е писменост и дали Кирил и Методий всъщност не се борят против мита за свещените езици…

Но така или иначе поне няколко дена ще вярваме, че президентът ще ни построи нов исторически музей. Нещо като паметник, който ще ни кара да забравяме за текущите си проблеми.

Да си припомним, че точно преди 3 години същият президент ни обеща част от мощите на Св.Кирил да дойдат в България. Една свещена глупост, която обаче даде мощен тласък на любовта ни към държавния  глава – поне за няколко дни.

Някой спомня ли си днес за онази идея, пита ли някой кой даде този акъл и какво стана оттук нататък?

Нека не забравяме, че светите братя са покровители на цяла Европа. И балканските народи би трябвало да са горди точно с това -  че те са тръгнали  от нашите земи – за да станат символ на целия континент. А не да си ги дърпаме обратно – всеки към себе си.

Така че идеята да се разпарчосват мощите на отделни костици може да се роди само в главата на един болен балканец. Искрено се надявам, че президентът ни просто се е предоверил на някой свой съветник и е поел в движението идеята, без да се замисли много.

Тогава целокупния български народ аплодира идеята  за мощите и след три дни забрави за нея.

Аз обаче не съм. Защото най-мразя да ме правят на глупак с евтини пиарски номера. И питам:

Господин президент, какво стана с вашето обещание да донесете част от мощите на Св.Кирил?

За музея ще попитам догодина.