Думите имат различна цена. Цената на думите може да расте заедно с цената на хляба, сиренето и олиото, може да девалвира с ценностната ни система, а дори да предизвиква интелектуални фалити. Казаната дума е хвърлен камък. В собствената градина. Този камък може да бъде перла, диамант или най-обикновено жълто паве, но при всички случаи има инерцията да причини цицина на главата. Или дупка в душата.

Първото, което ми хрумна по темата беше за онзи химик, който влетял радостно в лабораторията и се провикнал:
- Колеги химици, синът ми каза първата си смислена дума!
- И коя е тя?
- Пара-бензол-хидро-хлорид!
Всички се засмяли. Въпреки това за въпросния химик нямало по-скъпа думичка на света от „пара-бензол-хидро-хлорид”. Невероятно, но факт!

Трябва да отбележим и това, че думите имат различна цена в зависимост от устата, която ги изговаря и, разбира се, от окръжението, което ги заобикаля. В устата на политиците, например, думите имат особена цена... Ако попитате един политик: какво направихте за народа? Той ще ви отговори с инфлационния натиск на думите, например така:
- Задавате ми един доста интересен въпрос. Бих казал – въпрос от особена важност! Глобален въпрос по своята същност и дълбочина. Аз съм изключително доволен, да не кажа - щастлив, че ми зададохте точно този въпрос и то с една характерна за случая доброжелателна интонация, с един премерен темп на речта и приятен гласов тембър! Въпроси от този порядък са жизнено важни за обществото и... индивида, затова аз винаги съм толерирал задаването на именно такива въпроси като въпросния въпрос... Имате ли други въпроси?

Както разбирате, цената на думите често се свежда до тяхното обезценяване. Ако все пак вие упорито зададете въпроса си на друг политик: какво направихте за народа?, той може да пусне в употреба  думи с по-особен ценоразпис, думи като тези:
- Ако калкулираме асоциативните дискурси и диспропорции в структурния базис на социума, то приоритетните диспозиции на надстройката релевантно детерминират есхатологичните преднамерености в когнитивната фактологичност на калкулираните същности. Тук не бива да забравяме финансовата резултативност на парадигматичните величини, често параметрични, но понякога и с нефиксиран статус, които, съобразени със социо-културния контекст на епохата, инфлуират, да не кажа - инвазират в сумарната фондова спецификация на споменатите променливи. Включая в това число движението на валутните криви и фиксинга на Дау Джонс...

Мдааа... Скъпи думи са това, приятели. Не по всеки джоб. Но думи, които бъркат във всеки джоб. И то не само на думи. Е, има и доста по-евтинки, които вършат почти същата работа. Въпрос на стандарт. Ако напук на всичко зададете неудобния си въпрос на още един политик, нищо чудно той да ви хвърли няколко словесни петачета като тези:
- Ееее, вижте сега... значи... от една страна... погледнато най-общо... а защо не и в цялост... пък и отчасти... няма спор... така е... убеден съм в това... дано и вие да сте на това мнение... понеже... някак си... така... нали... всъщност - да... но да не изпадам в излишни подробности... все пак... апропо... държа да кажа, че се подписвам под това, което вече казах... все пак няма да се лъжем, я... истината е приоритет... ерго... мисля... че отговорих доста изчерпателно на вашия въпрос... като, че ли... струва ми се... всъщност... сигурен съм, май...

Такива са думите в устата на политиците. Съвсем друга цена има една друга дума - думата на народа. Наскоро се срещнах с известния поет-социолог Краю Петровски, който ми сподели своите проучвания по въпроса и то в рима:

За политиците ни думата народна
проучихме и истината лъсна!
Но никой думата не обнародва,
защото се оказа... мръсна!

Е, кажете ми, каква е цената тази дума? Нейната цена е пропиления живот на едно цяло поколение. Тежка цена за една дума, която така или иначе никой не иска да чуе.

Още много думи мога да кажа за Словото. Думите са сърдечни изстрели в тъмна гора. Думите са бренекета на мисълта. Думите са ювелирни сферички в бойни формации. А очите ми са дула, в които думите гнездят немиролюбиво... Мога и така, по-жаргонно:

Езикът ни, брато, е адски готин,
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме – върха!
Надай уше, и те ти кеф на буци,
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
На Джанго зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.

До тук – 749  думи. Ще ги направя 800 по хонорарни съображения.

Думите имат цена, но аз съм подозрителен към ценоразписа на думите, въпреки, че се възползвам от него. Така е в пазарната икономика - цената на думите не може да се сравнява с думата на цените. Защото цените винаги имат последната дума.