Дали трябва да се вярва на проститутките – въпросът остава открит.

През есента на 2002 –а Радио Пловдив излъчи едно сензационно интервю. 18 годишната Елена нареди сред тарторите на проституцията в България Ванко 1, Георги Илиев и самия Бойко Борисов.

Генералът реагира веднага, Ванко май си замълча, а Георги Илиев нямаше и кой да го пита. Той беше над тези неща.

По онова време прочутият рапър беше все още чиста вода ненапита.

Щумотевицата около скандалните обвинения постепенно заглъхна без никакви последствия.

Прокуратурата не посегна на Иван Главчев, въпреки че слуховете в Пловдив и коментарите в интернет очертаваха контурите на една престъпна дейност, която не след дълго бе доказана и в съда.

Трябваше да дойде натискът отвън, за да бъде арестуван любимецът на българската младеж.

И днес си задавам въпросът – защо тогава прокуратурата не си свърши работата? Какви бяха връзките на фамилията Главчеви с властта?

След арестуването в телевизията се обади един зрител и каза в  ефир, че е полицай. След някакъв пиянски скандал е участвал в отвеждането на бащата на Ванко 1 в районното управление, след което се обадил лично шефът на РПУ- то и разпоредил Главчев да бъде веднага освободен.

Не възможно полицията да не е знаела с какво се занимава семейството – след като това беше обществена тайна. Кой точно ги прикриваше? И на каква цена?

Не случайно рапърът възпя в своите песни недосегаемостта си – че ченгетата никога няма да го хванат.

Сагата с Ванко 1 през всичките години е съпътствана от подозрения за подкупване на свидетели, прокурори, съдии, депутати.

Адвокатът на рапъра изпрати свой съдружник – бивше ченге, да обработва свидетелките по делото.

Всъщност цялата история в началото е типичен пример за нашенско безнаказано преплитане на законите и беззаконието.

В друго време Ванко щеше да се измъкне по терлици от правораздаването. Той обаче стана международно известен. Просто в онзи момент трябваше да покажем на Европа, че се борим с престъпността – особено с онази престъпност, която има филиали в европейските столици. Освен това рапърът беше започнал да демонстрира самочувствие, което не съответстваше на връзките му. Изглежда фамилията беше икономисала част от немалките печалби – точно онази част, която трябва да отиде на по-високите етажи на властта.

Делото вече вървеше, когато ми попадна съвсем случайно решение на пловдивския Общински съвет отпреди 2-3 години за продажба на фирмата “Главчев Груп” ООД на терен в един от най-атрактивните пловдивски квартали. Фамилията обещаваше да инвестира сериозни суми за изграждане на аквапарк.

Общинският съвет беше гласувал почти единодушно продажбата.

Разпитах тогавашни общински съветници дали са знаели кой е купувачът и откъде той има парите за инвестицията.

Всички вдигаха рамене. Дали парите са от сутеньорство, кражба или убийство – такъв въпрос в България няма. Единственият въпрос е колко са парите – много или малко? И дали нещо ще остане и за нас?

През 2005-а започнахме да правим телевизионни възстановки на съдебни процеси. Една от тях приличаше в някаква степен на процеса срещу Ванко 1. Тогава прочетох доста документи, свързани с нашумялото дело. Стигнах до един малко известен епизод – как е научен занаятът на сутеньорството.

Някои по-стари пловдивчани твърдят, че “маята” в семейния бизнес е дадена от майката, когато тя е участвала в “раздаването” на апартаменти  – вече съм описвал тази история. След това е трябвало да се намери бизнес, адекватен на новото време.

Фамилията изчита много книги и гледа всички достъпни филми, в които се разказва за психологията на проститутките и за взаимоотношенията им със сутеньорите.

Разбира се, повечето момичета сами са търсели кой да ги изведе на по-високо ниво в занаята. Но е имало и такива, които е трябвало да бъдат зарибени.

Ванко и братовчед му са вкарвали момичетата в един измислен свят на безкрайни празници – ресторанти, дискотеки, скъпи подаръци и т.н.

След няколко месеца рогът на изобилието е спирал и възстановяването на стандарта на живот е трябвало да се заплати.

Преди повече от 30 години из България обикаляше една история за някаква студентка, която се залюбва на морето с австралийски милионер. В продължение на един месец бедното момиче живее като в приказка. Трябвало е само да избира с какво да се напълни ваната в хотела – с мляко или с шампанско.

Един ден обаче милионерът си тръгва обратно, момичето не може да се адаптира отново към социалистическата действителност и се самоубива.

Горе-долу същата драма са изживявали приятелките /някои даже са имали самочувствието на годеници/ на братовчедите Рачелови. Проституцията във Франция или в Италия само ги е спасявала от фаталния край.

Присъдата над Ванко 1 закрепи за известно време вярата на българина в правосъдието. Скъпият джип с името на певеца на номера, хотелът с Христос на покрива – всичко това дразнеше хората, което знаеха, че всичко това е направено с пари, които не са от честен труд.

Единствено малка група тийнеджърки се опита да изразява подкрепата си пред съдебната зала. Безуспешно.

Изглежда  пловдивските съдии не бяха сред почитателите на рап музиката.

Както сливенските изглежда не си падаха по чалгата и осъдиха за подобна дейност фолклегендата Кондьо.

Мисля си какво стана с онази Елена, която преди 6 години намери смелост, за да открехне първа завесата?

Дали продължава да си вади хляба из бардаците? Или е била посъветвана да не си отваря повече устата?

Колко много хора в България знаят повече от Елена. Но ги е страх.

Страх ги много повече, отколкото може да се страхува една 18 годишна проститутка.