Едно общество, което страда, си го изкарва на най-слабите. Вчера в София изнервен съсед стреля по 11 годишно момче, което играело футбол. Чиста случайност е, че детето не е пострадало фатално, макар че е простреляно в корема. Спомняте ли си онзи култов сериал отпреди 20 години- "Таралежите се раждат без бодли". Там една групичка деца се опитваха да защитят детската си площадка от съсед, който искаше да прави гаражи. Той ги клепаше на бабите им. Наивни соц драми, днес по такива деца направо стрелят.

Все по-често деца попадат в криминалната хроника като жертви. Две наскоро бяха убити от бащите си, защото плачели. Пак тия дни майка се изправи в съда, защото затрила двумесечната си дъщеря. Тя пък с какво се е провинила, кой знае, сигурно също е плачела. Деца просят по улиците, педофилските скандали гръмнаха чак в Парламента, дете бе застреляно и други две ранени от педофил наскоро. Какво да кажем пък за увредените деца, поверени на грижата на държавата- малко им е, че природата ги е ощетила, останалото го довършват в домовете. Насилието винаги има реципрочност - насилваните деца стават насилници, като пораснат, криминолозите отдавна са го изчислили. Нещата се преповтарят, все по- зловещи и сензационни...и траят три дни. Толкова е срокът на чудото. Някои и толкова не откарват, защото какво чудо има в нещо, което се превръща в практика...

Мисля си обаче за това дете, което снощният малоумник простреля. И мен са ме дразнили детските крясъци под прозорците в късните летни вечери, самият д-р Спок признава, че и на родителите понякога просто им идва в повече и не е чак толкова необичайно да изпитваш чувство на ненавист към детето си. Дори е здравословно да си го признаеш. Но това преминава и е естествена реакция на трудността да отглеждаш дете, повечето хора не се поддават на тая моментна емоция, защото обичат децата си и съзнават колко сложно е всичко. Твърде зачестяват обаче "бушоните", които гърмят в тая най- лична и човешка сфера- грижата за децата. Децата ли са станали по-лоши, родителите ли ? Или целият фон, на който се развиват тези драми? Не знам. Но си мисля, че това 11 годишно момче никога няма да стане футболист, че може повече и да не погледне топка, че като нищо ще се свре в къщи и ще се отдаде изцяло на компютърните игри и чатове, откъдето го дебне какво ли не. И как не - ако е мое, и аз не бих го пуснала пак на улицата.

Да стреляш по дете, защото играе, е същото, като да стреляш по птица, защото лети. Ловът по пернати отдавна е разрешен в определени периоди. Да не би да съм пропуснала разрешението и за лова на деца?...