Първо мислех, че това е станало в някакъв друг живот. Скоро обаче причината за странното усещане се оказа съвсем прозаична.

Всичко, което се случва, вече сме го гледали май в някакъв американски филм.

Жанрът е същият - главните герои са ченгета. Има добри ченгета и лоши ченгета – както навсякъде по света.

За завръзка служи появяването на  диск с компрометиращи записи и всичко се завърта около този диск.

В българската версия обаче има и някои разлики.

В американските филми доброто ченге влиза тайно в стаята с  компютъра и крадешком записва секретната  информация. Източването върви бавно, напрежението се качва, обикновено в този момент влиза охраната или даже самият началник.

В българския филм началникът просто си поръчва диск със записи, после си тръгва с него.

В Америка на диска има само списъци с имена и суми срещу тях. Скука. При нас се обсъждат марките на ловни пушки и лаптопи, което изгражда индивидуалността на образите –поръчители.

И в двете версии има замислени перипетии. Тук вече някак си странно започват да ми се преплитат лицата на Сандра Бълок и генерал Атанасов.

В американските филми често възниква напрежение между фамилиите. И тогава те отиват при Шефа, при Капо ди тути капи. За да потърсят справедливост.

В България проблемите на фамилиите се решават държавнически – от самия министър на вътрешните работи. Той не чака фамилиите да дойдат в кабинета му, а сам отива при тях. Така се печели време и се отстранява всяка опасност да бъде дискредитирана държавата.

В американските филми съспенсът нараства на финала – с приближаването на диска /касетата/ към някоя медия, където ще бъде огласено компрометиращото съдържание.

След огласяването прокурор с благородна осанка вдига заканително пръст и лошите тутакси  подават оставка. Следват финални надписи, от които разбираме, че не им се е разминал и затворът.

В нашия сценарий дискът/касетата/попада в медиите още в началото. Филмът обаче не свърши, а започна оттук. Перипетиите започнаха да се повтарят, изтекоха 90-те минути, но финалът не се вижда. Драматургията започна да линее. Объркахме лошите и добрите ченгета.

Възпитани в духа на чеховите драматургични правила, очаквахме пушката от първо действие да гръмне в трето, обаче някой си плати, където трябва, и оръжието съвсем изчезна от погледа ни. Героите започнаха да говорят за някакви СРС- та и съвсем му загубихме края. Няма прокурор, който да вдигне пръст, министър-председателят ги увърта, президентът се прави, че не е информиран.

Точно преди да напуснем киносалона обаче, на екрана в едър план се появи Татяна Дончева и даде срок за оставката от 48 часа.

Хронометрите започнаха да отброяват времето, появи се най-после истински съспенс. Драматургията е спасена.

Дано не сме си дали парите за билети напразно.