Г-н Тодоров понастоящем е мой работодател, но въпреки това изразявам несъгласие с неговата позиция. Не смятам, че Симеон Велики не заслужава да има паметник в Пловдив повече от един Мильо или Гюро Михайлов. Самото сравнение ми се струва достатъчно да приключа коментара си тук.

Продължавам, все пак, с риск да си получа уволнението, но пък поне ще е с чисто сърце. В антрефилето си г-н Тодоров споменават за сондажи на общественото мнение. Прегледах ги тези „сондажи”. Петнайсетина мнения в някакъв сайт, неизвестен ми досега. Всеки параспул може да влезе вътре с петнайсет ника и да напише каквото си иска. Пък и дори да са от петнайсет различни души, то само една незначителна част е против и то в това число с мнение копирано три пъти. Е, ако това са „сондажите”, те са доста плитки. Диамантеният накрайник на авторовата мисъл удря о твърда скала. Сондата се чупи тържествено и с трясък. Бих се радвал, ако г-н Тодоров ми покаже официално социологическо проучване по темата черно на бяло – нещо в стила на неговия „Референдум”, но легитимно, все пак. Защото думичката „сондажи” има свойството да е доста обтекаема, да не кажа манипулативна. С нея може да се „докажат” всякакви тези и тезички, както и смело правите авторът по нататък като се пита дали кметът ще тръгне да „администрира” историята или, цитирам: „ще се вслуша в гласа на пловдивчани”? Хм. Иска се доста голям кураж да говориш на ангро от името на цял Пловдив. Аз не мога да направя това. Просто поставям под съмнение усилията на г-н Тодоров в тази насока.

Не мога да разбера още нещо - защо г-н Евгений Тодоров размахва като брадва „ножа на Симеон”? Имало битки. Ставали кланета. Така е било през Средновековието, да. А още повече през робовладелския строй. Да не говорим за родовообщиния, която са се млатили направо със сопи. По тази логика би трябвало да презрем Аспаруха, Крума Страшни, Бориса, Шишмана... абе всички, които са битували на тая грешна земя с многострадалното име България. Както вече имах възможността да отбележа в един коментар, легнем ли на тая тезисна кълка, нито един паметник не трябва да се издигне оттук насетне. А много съществуващи трябва да се разрушат. Защото кое име от историята не е спорно?

Спорен е подходът, който ни се натрапва в материала на г-н Тодоров. Важно е като как препрочитаме историята и за какви цели ни служи тя. Ако изискването е да се ликвидира българското или поне да се омаловажи, ако стремлението е да се обособи някаква по-голяма самостоятелност на Пловдив, отцепвайки го от българския етнически масив, да се форсира анти-съединистка автономизация на райюона, то подобни тези са разбираеми. Не вярвам авторът да си е дал сметка за това. Не мога да допусна и това, че глобализмът чак дотам е размътил водата околовръст. Защото глобализмът, макар и с много положителни черти и безспорни перспективи, би могъл да се използва от наши не така аргюлийски настроени съседи като елегантно средство за смазване /самосмазване/ на българския дух. Спокойно, тук не става дума за някакъв глупав национализъм или патриотарски изцепки в стил Волен Сидеров. Иде реч  за най-обикновен рационализъм. И стремеж за оцеляване на българската пулсация като една от многото на Балканите. В този смисъл, по внимателно, моля. Инак, ще трябва да почнем списъка за разрушаване на паметниците още отсега, ама не само в България! Малко ли прегрешения имат и Петър Първи, и Лорд Нелсън, и Наполеон,  и Карл Велики и т.н и т.н. Ама като се захващаме с тая си разрушителна деятелност, нека да започнем най-паче с Альоша. Нещо против, г-н Тодоров?

Надявам се, че ще бъда разбран правилно. Напоследък все повече люде се опитват ме направят не-българин. Да ми „докажат”, че трябва да се превърна в безгръбначно мекотело, удобно за логаритмуване. Не ща. Като човек аз съм решителен радетел за равноправие и демократични свободи, но, моля ви не, дискриминирайте правото ми да се чувствам добре в собствената си държава. Тук, където паметник за Симеон Велики винаги може да се намери място, редом с Христо Г. Данов, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Вазов и други бележити наши сънародници, някои от които – и съграждани.