“Страхотен купон се завихри в…” – така обикновено медиите започват да описват събития като рождения ден на Христо Стоичков.

Вече разбрахме – пял е Мирослав Илич, а Бони се е качила даже на масата.

Ляло се е 33 годишно уиски, а мезетата са били от тънки по-тънки.

Но това е само видимата страна на купона.

Един по-проницателен анализ би ни довел до тревожни изводи.

Списъкът на гостите от протоколна гледна точка изглежда доста мижав.

В сравнение със списъка от миналата година – направо катастрофален.

Нямаше го министър-председателят, нямаше го даже президентът Първанов, чието присъствие бе широко оповестено предварително.

Какви са причините?

Първо – Ицо вероятно е направил грешен избор за мястото на купона. Първите варианти бяха Пловдив или Барселона.

Пловдив отпада, тъй като в този град държавният глава ходи единствено на купоните на Гергов. А когато не отиде – отсъствието му става повод за слухове. Както и сегашното отсъствие от купона на Стоичков.

Барселона пък е твърде далеч от ловните полета, където напоследък Камата прекарва времето си, преследвайки глигани. А сега веднага след купона той е продължил с това достойно за един 42 годишен мъж занимание.

Стоичков вероятно е знаел, че същата вечер цялата тройна коалиция е в Хисаря. Там безспорно рожденият му ден би се превърнал  в триумф от протоколна гледна точка. Даже ако държавниците са имали вечерта свой купон, със сигурност той е щял да се провали.  Защото един купон със Стоичков при всяко положение би бил по-забавен от купон със Симеон Сакскобурготски.

А може би отхвърлянето на варианта  “Хисаря” е било продиктувано от високи държавнически съображения?

Едно истинско развихряне на купона би могло да нанесе непоправими поражения на трезвото обсъждане на бъдещето на държавата, планирано да продължи на следващия ден.

Отсъствието на президента може да има и друго обяснение.

В интернет - форумите, пълни с поздравления към любимия футболист, може да се срещнат традиционните пожелания “СТОИЧКОВ – ПРЕЗИДЕНТ!”.

Дали Първанов не ревнува?.

Е, редом с визията за държавническото бъдеще на Камата се срещат и квалификации от рода на “СТОИЧКОВ –ЦЪРВУЛ”.

Може би пък президентът не е дошъл, за да не пострада авторитета му? Все пак Стоичков вече не е онова, което беше.

Е, то и Президентът и Министър-председателят не са това, което бяха, но когато не те уважи и Бойко Борисов – това вече си е цяла трагедия.