Затвориха ни реакторите, затвориха ни Дома в Могилино, сега искат да ни затворят и най-скъпото – безмитните магазини.

Ако ги дадем, утре ще ни искат и Народното събрание.

Раждали корупция – казват от Европа. А те що не си гледат тяхната корупция.

То е ясно защо ни критикуват. Защото искат и те да бъдат корупмирани. То и други преди тях се заканваха на безмитните ни магазини и след това започваха да пеят друга песен. Така че вместо да лаят, да си кажат цената. Ако далаверата наистина е за 400 милиона, все нещо ще се намери и за тях.

Очаквам от утре да заговори патриотичното чувство у много журналисти и политици, да бъдат изнесени за кой ли път съкрушителни аргументи в защита на Безмитните Магазини, но аз бързам да ги изпреваря и да дам своя дан.

Аз питам:

Защо т.н. европейци не си затворят фришоповете по летищата?

След като е ясно, че истинската контрабанда на цигари идва от Румъния, защо не затворят Дунав мост?

Защо искат ние да си си затворим магазините, а оставят отворени турските? Тази двойствена позиция е още едно доказателство /след антибългарския проект за Батак/ за заговора на Запада с пантюркизма.

И за да не бъда голословен взех няколко мнения от обикновени граждани:

Кочо Кочев, пенсионер от Свиленград: “Аз през ден ходя до Одрин, за да посетя българската черква там. На връщане си купувам малко цигари – за мен и наборите, на бабата френски парфюм и на внучетата по един голям “Тоблерон”. Ако затворят магазините, ще трябва да купувам армаганите от турците. И да наливам наши български пари в техния бюджет. Които след това сигурно ще отидат за въоръжаване на турската армия.

Хасан Ахмедооглу – шофьор на турски ТИР: Всеки път като се връщам в Турция си купувам цигари и подаръци за булката. Като излизам от Турция – цигари и подаръци за вашите хубави момичета. Не обичам нашите фришопове, защото там продавачите са много подозрителни, а вашите са много любезни. С вашите цигари пък черпя митничарите в Европа и им разправям каква хубава страна е България.

Баба Айше от циганската махала в Пловдив: Аз продавам цигари на улицата –срещу пазарчето. Така изкарвам някой лев – с тези пари купувам  учебници на внучетата. Защото ако няма учебници, няма интеграция.

А цигарите не са от безмитните магазини, карат ги от Румъния. Това не съм си го измислила – четох го във вестника.

Пенка Георгиева – продавачка в безмитен магазин: Какво искат тези дембели от Европа – да ни оставят без хляб ли? Храня три деца сам сама, защото мъжът ми ме изостави. И той работеше на границата, но един ден мина някакъв цирк, той се качи във фургона на някаква френска дресьорка уж за малка проверка и повече не се върна. Заплатата ми не е голяма, само 220 лева, но как да искам до чорбаджията повече като гледам какви пари отиват за данъци. Всеки ден плаща някакви данъци. И все пак нещо остава и за децата. А онези вместо да ни искат магазините, да ми върнат мъжа…

Всичко това събрах и написах чистосърдечно, от душа и сърце. И все пак може някой, на когото написаното му хареса, да ми изпрати стек “Боро” и “Тоблерон” за внучето на адрес: Пловдив, “Радецки”45. Нека да не излиза, че и аз съм корумипран – отправям молбата само защото някой колега, който се кани да напише нещо подобно, може да каже, че подбивам пазара, като пиша безплатно.

А аз го правя  от най-искрени родолюбиви чувства.