Миналата седмица похвалих президента за най-големия му успех за 2007 – че успя да ни отвоюва правото да наричаме европейската парична единица по нашенски. “Евро”, а  не изкиливещеното небългарско “еуро”.

Един позакъснял коментар, който прочетох едва днес, ме хвърли в нови размисли.

Ето какво е написал т.н. Петоцветник: “... Тънка работа е това политиката. Все пак "еуро" или "евро" си има своето малко значение на този етап. Стига да не се доразпаднем на по-мъндзарки виалетчета и всеки да почне да изписва това, което изговаря: майничките с ударение на последната сричка - "ивро", селяците с ударение на първата - "йевро" и пр.”

Всъщност авторът, предпазвайки ни от доразпадане, ни подсказва, че в името на обединението на нацията ние можем би губим нещо от онази най-велика ценност, за която се сетихме чак последните години – ИДЕНТИЧНОСТТА. Нея цени високо и президентът.

Сега, когато търсим извори за нашето самочувствие и лек от заразата на гнилия западен глобализъм в Българското Възраждане, да си представим колко много идентичности е имало тогава.

Хората са се различавали по:

Диалект
Фолклор
Обичаи
Носии
Манталитет и т.н.
Всичко това ако не  е идентичност – здраве му кажи.

Така че защо “еврото” да не стане във Филибето “ивро”?

И без това там – знаем всички – летят “пипируди”, а хората говорят по “тилифони”.

Едно време трябваше да попадна  в казармата, за да разбера,че целокупният български народ се дели на “шопи”, “мокри”, “майнички”, “макета” и т.н. и т.н.

От това деление нашата готовност да се сражаваме за отечеството не страдаше.

Мъчейки се да говорим на някакъв литературен общобългарски език, ние загубихме хиляди наши си думи.

Обличайки се алафранга, загубихме богатството на българската носия. Впрочем в Пловдивския общински съвет съветниците от ВМРО вече сложиха народни носии. Предполагам пирински. Сега остава други да сложат родопски, трети тракийски и така и отдалеч всеки да изявява своята идентичност.

Време е и Народното събрание да вземе пример от Пловдив. Защото на какво прилича сега това събрание – на кой да е западен парламент. Идентичност – нула.

Президентът е полезно да сложи калпак – стига са го рисували с фес.

Добре би било, когато се представяме в публичното пространство, да прибавяме и от кой край сме. Може би президентът ще даде пример и ще започне да подписва държавните укази като “Гоце от Пернишко”. Примерно.

И най-важното – така хем ще си запазим идентичността, хем ще изпълним призива “Европа не на държавите, а на регионите”.

Да живей идИнтичността! – както казваме във Филибето.