Наблюдавам българския политически живот и все по-често в главата ми отекват стиховете на Владимир Маяковски. И по-специално- няколко реда от прочутата му поема ”Владимир Илич Ленин”, която имах щастието да изучавам в училище.

Стиховете ми звучат на руски, но ще се опитам да ги преведа дословно.
                      
"Партията и Ленин са близнаци – братя.
 Когато казваме “партия” – разбираме Ленин.
 Когато казваме “Ленин” – разбираме Партия."

Поводът за поредния рецитал в главата ми са коментарите около разцепването на НДСВ и появяването на нова парламентарна група.

Железният принцип за близнаците е разрушен, появиха се тризнаци. А това Ленин, примерно, не би допуснал.

Волен Сидеров излезе в обслужващата го телевизия с гневен коментар, посветен на подмяната на вота. И повтори това, което всички знаят – че избирателят гласува за Ленин т.е. за Негово Величество, а избира Свинаров –примерно, като представител на партията –близнак.

Волен Сидеров щеше да бъде още по-убедителен, ако беше признал, че всъщност не му пука за НДСВ, а проблемът му е, че същата болест отдавна мори собствената му партия.

Народът гласува за наследника на Левски, а пуска бюлетина с имена, които сигурно не си прави труда да прочете. И така избира някакъв си Петров или Георгиев или Григоров – примерно, който не само че напуска групата, но започва и да плюе върху семейството на Ленин т.е. на Сидеров.

Докато в НДСВ поне спазват някакво благоприличие.

Ако започнем да търсим още партии от ленински тип, задължително ще стигнем да ГЕРБ. Там още нищо видимо не се случва, но предпоставки има:

1. Бързо напредващите нови партии привличат често личности, водени не от чисти партийни идеи, а от някакви лични реваншистки сметки. И ще се опитат да решат свои минали проблеми на гърба на партийния авторитет. Какво ще стане обаче, ако Партията влезе в ролята на коректив?

2. Това за сметките важи и за спонсорите.

3. Тези, които няма да могат да решат проблемите си на местно ниво, ще се опитат да пробият лично при Бойко Борисов. И обратното. Което предполага напрежение между централното и местно ръководство. А всяко решение без консенсус ражда обидени.

4. В ГЕРБ обаче има и хора, които имат чисто идеалистични подбуди. Тези подбуди лесно могат да влязат в противоречие с налагащи се коалиционни компромиси – примерно. Които не всеки ще може да оцени.

Бойко Борисов ясно е завявал, че който се прави на интересен, ще има работа лично с него. Което не може да не плаши потенциалните борци за правда на всяка цена. Освен това поне в рамките на общинските съвети избраните от ГЕРБ са подписали декларации, които охлаждат сепаратистките настроения. Но рано или късно бацилът , нападнал “Атака” и НДСВ, би трябвало да прескочи и на новата политическа територия.

Пак ми звънна руска реч в главата, но този път авторът на е Маяковски.

Поживем, увидим…