Факти, Анализи, Коментари
   21 Май 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Нови щрихи към образа на великия Хайтов
Евгений Тодоров - 5 Декември 2007
Една история от 1986 година, свършила с уволнения и разправи
Паметникът на Николай Хайтов в Смолян
Паметникът на Николай Хайтов в Смолян

Евгений Тодоров

Тези дни ми попадна една тънка книжка, която не може да се намери в нито една книжарница. Заглавието е “Писма от Николай Хайтов до Славчо Дичев”.

85-годишният Тодор Дичев – син на споменатия в заглавието Славчо Дичев, изглежда е решил, че има неща, които не трябва да бъдат забравени, и ни припомня една история, започнала през 1961 година и завършила някъде към 1990.

Става дума за историята на село Манастир. Славчо Дичев е бил кмет на селото три пъти между 1920 и 1947, на преклонна възраст решава да събере всичко, което знае за родното си село.

Ръкописът е предаден на Хайтов, който го обработва, редактира и се бори за издаването му. След няколкогодишни перипетии историята излиза, подписана от Славчо Дичев и Николай Хайтов.

Именитият писател накрая пише на летописеца от Манастир: ”Това е твоят паметник – вечен паметник, който сам си изгради и ще остане да се знае в бъдните поколения.”

След години излиза ново издание, на корицата обаче е само името на Хайтов. Бъдните поколения очевидно нямат нужда от другото име.

Някои пловдивчани може би още си спомнят как през 1986 година в популярния тогава вестник “Комсомолска искра” се появи материал, уличаващ Николай Хайтов в присвояване на авторството на историята на село Манастир.

Издателството моментално пое вината за уж полиграфическата грешка, но историята нe свърши дотук. Окръжният комитет на БКП, активизиран от самия Хайтов, започна разследване на “заговора” срещу живия класик и народен представител. Журналистката Велислава Дърева, нарочена за режисьор на заговора, бе уволнена.

Сега, когато името на Хайтов се митологизира, издигат му се паметници, на негово име се наричат улици и институции, обявен е за “баща на българския национализъм” и т.н., не би било лошо да си припомним и тази позабравена история.

В публикуваните писма можем да открием с каква всеотдайност писателят е работил над предоставения му ръкопис. И когато книгата вече е под печат, той си позволява да си вземе само половината от хонорара. Този момент е описан така: ”Аз подписах договор за печатането на книгата от мое и твое име. Понеже при подписването на договора може да се получи и аванс от 50%...аз ще получа този аванс от 600 лева. Останалите 600 лева ще получиш ти след месец и половина…Позволих си да направят това, без да те питам, като си мисля, че ти ще се съгласиш на това.”

Бай Славчо естествено се съгласява. Важното е, че името му стои редом с голямото име. Поне засега. Сигурно не бих седнал да преразказвам тази историйка, ако в едно по-ранно писмо не бях попаднал на следното разпореждане на Хайтов до бай Славчо: ”Книгата излезе 260 страници и преписването й струва 35 лева. Аз платих на машинописката, значи ти следва да преведеш тези пари на мене…”

Бай Славчо плаща, какво да прави.

Чудя се дали тогава в душата на писателя–класик все пак е имало някакво двоумение – дали да не поеме сам разхода от 35 лева, дали да си го разделят – след като сигурно вече е бил убеден, че му се полага половината от хонорара. Но в крайна сметка е решил да не се мине – нека онзи селянин от Манастир да си плати за гяволука.

Кокошкарска история – ще каже някой, но лично аз при всеки досег оттук нататък с творчеството на Хайтов, при всяко чуване на името му, а то звучи все по-често и често, ще си спомням за онези 35 лева, измъкнати тарикатски от джоба на бай Славчо от Манастир.

Някой казват, че с името на Хайтов били свързани и други подобни истории. Но имаме ли право да се ровим в мръсното пране? Или както казва един от безименните герои в тази книжка “Това е Николай Хайтов. Това е национален капитал! Даже и да е вярно, нямате право!”

Та какъвто е капиталът, такава е и нацията – бих добавил накрая.


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Анна
19 Nov, 2014 | 03:31

Хайтов е връх в българската литература и култура.Затова тука го брулят какви ли не бури от лъжи и измислици за дискредитирането му, от хора комплексирани и жалки завистници - поттвърждение на бълкарският казан в ада.Има ли неоплют български талант в историята ни откакто съществува България?!!!

Eвгения Б.
27 Oct, 2008 | 13:18

Изхвърлих в кофите за смет всичките си книги, подписани от лицето Н. Хайтов.

Зора
31 Jul, 2008 | 14:08

Хайтов е литературна мутра - крадец на ръкописи на чужди автори.

Янтай Кавалов
10 Jun, 2008 | 12:39

Хайтов като умря, като вампир повлече за седмица 4-5 известни имена, за да му правят компания на Алеята на славата в Централни гробища. Да, ама той няма с какво да се похвали освен с кражбите си, а Катя Паскалева, Христо Фотев или Мария Нейкова имат с какво. Блазе им, в каква компания попаднаха - да лежят до вампир като родопският крадец и резач на партизански глави.

Лора Яневска
09 Jun, 2008 | 12:25

Какво прави нескопосният паметник на този крадец Хайтов в Борисовата градина?

Родопчанин
04 Jun, 2008 | 13:13

Стига с тоя Хайтов!

Малинка Явровска
04 Jun, 2008 | 13:12

Семейството на Хайтов прави грозен бизнес и се опитва да измъква пари оттук-оттам - за паметници, правени от сина му например. Освен някои червени новобогаташи - като Манджуков и други подобни, малцина се връзват да утоляват ненаситните парични апетити на Хайтовите жени и наследници. Хайтов наистина е титан, но на крадльовците в нашата мила Татковина. След десетина години ще го спомеват само като крадец на чужди ръкописи и убиец.

МладЕЖ
03 Jun, 2008 | 16:05

Книгите на Н. Хайтов са морално остарели. Съучениците ми се кикотеха в час като четяхме "Дервишово семе" - как младоженецът не можал да изчука булката си. Сега се опитах да препрочета нещо от този автор. Направо се смях на глупотевините му. Къде е Вазов, къде е Хайтов? Че и романите на Яна Язова е сто пъти по-добри от подписаните с името "Хайтов". Тя си е писала сама книгите, а Хайтов я убил, както четох в пресата, и й ограбил неиздадените романи. Яна Язова е работила за народа си без хонорар, а Хайтов построи вили, къщи, уреди родата си до внуци и затова с право го наричат литературна мутра.

Иван Георгиев
03 Jun, 2008 | 15:05

Хайтов е станал име с откраднати чужди ръкописи. Авторът на този текст е почтен човек, че изнася една истина без собствена полза. А пишещият на последния коментар е мерзавец, защото защитава един рецидивист. Хайтов като полковник от Държавна сигурност и угодник на властта не е никакъв патриот. Докато приятелите му мутри (като Илия Павлов) разграбваха България и му подхвърляха по някоя хапка, Хайтов пишеше против разграбването, без да назовава разрушителите си приятели поименно. Хайтов е позорът на българската литература.

пир
12 Jan, 2008 | 05:10

Евгений Тодоров ни предава една верна история за Хайтов.Хайтов е
една недостойна личност.В Момчиловци може да научите историята с ръкописите на Дивите разкази/кой е автора,и как са взети/приказки има много за него и все недостойни.Всеки знае в Родопите как е живял Хайтов като горски.Беше алчен и стиснат човек.

Авел
25 Dec, 2007 | 13:47

Честита Коледа на всички форумци, с пожелания за добро здраве и повече разум в дускусиите на форума. Макар, че в случая възниква и един въпрос, без смислен отговор. Защо ние, българите-православните, празнуваме Коледа сега, както католиците, а не както другите православни - гърци, сърби, руснаци, украинци и др. , но ... това е друга тема. Все пак трябва да се признае, че усилията за изместване и унищожаване на Православието от живота на българите изглежда бележат успехи. Започнахме да празнуваме християнските празници като католиците, от 1 година вече, в центъра на София, функционира най-голямата католическа църква в България, редом с храма Алексадър Невски, а множество секти, забранени в баш демократичните държави, никнат като гъби и се радват на неочаквано и от самите тях гостприемство в България.
Казаното по-горе може да изглежда излишно, но за мен е свързано с това, което се върши срещу такива личности като Николай Хайтов и нему подобните. Ние, българите се славим с това, че никога преживе не можем да оценим по достойнство качествата и приноса на видни личности за съществуването на България, а ни светва, едва когато те си отидат непризнати и оскърбени от себеподобните. В много случаи очите ни отварят чужденци, оценявайки истински достойни българи. Н. Хайтов беше единствен, който е оценен приживе у нас като класик в българската литература, който никога не се е страхувал да говори истината и за опасностите, които застрашават нацията ни - нито при тоталитарния режим, нито при сегашния "демократичен" такъв, И при двата режима патриотизма и национализма, като начин на мислене и действие не се одобряват и се заклеймяват, защото са антипод на "генералната" линия за насаждане на глоболизЪма, космополитизЪма и други "изЪми", които си поставят за цел не само господство над всички народи и техните природни богатства, но и обезличаване на културното и историческо минало и национална идентичност. Е .... кажете как тогава може да бъде обичан и ценен един Н. Хайтов, с неговото творчество, изповядваните идеи и с безценната си мисъл, че "Без национализъм не може да съществува нация". Това е непоносима ерес за нашата съвременна политическа класа и продажна "вървейки винаги след победителя" интелигенция. Колкото и странно да изглежда, но творчеството на Н. Хайтов намери заслужено признание и в чужбина - книгите му са преведени в повече от 35 страни, именно заради онази специфична типична българска самобитност, а не заради някаква плагиатщина и подражателство. При съвременната ни интелигенция е характерно и това, че не само не може да напише нищо смислено, обясняващо на простолюдието, защо нашия КапитализЪм не се разви примерно както в страни като Словения, Чехия, Хърватия и др., а придоби такъв див образ, ами много от тях станаха поръчкови изпълнители - да стрелят по всичко българско. Така например, някои от тях започнаха да пишат как не трябва да се счита за идол този Левски, който е извършил убийство - на един младеж, който щял да го издаде на турците, че бил един евнух и нямал си изгора /което не е истина/, че харчел от комитетските пари и т.н. В този смисъл, писанието на Женята Тодоров за титана Н. Хайтов има същия мирис, както на горепосочените интелектуалци. Но това не може да изтрие факта за интереса към творчеството му в над 35 страни по света, а подобни автори пишат и се четат само в нашите псевдобългарски издания. За съжаление, през последните години се потвърждават много от предупрежденията на Н. Хайтов за развитието на България и бъдещето й, той се оказа прав. Затова и някои мозъчни центрове нямат интерес българите да се усетят по навреме и да вземат съответни адекватни мерки. Мисля, че ако беше поживал още някоя година патриотичния интелектуалец Н. Хайтов, по друг път биха се развивали нещата у нас. Вечна и светла му памет.



анонимен
13 Dec, 2007 | 13:27

Хей, бодряги, защо не добавите към "греховете" на Хайтов и многото му статии, събани в двете книги "Троянските коне в България". Или да се пише на патриотична тема в България не е престижно, та никой не спори за авторството на тези статии.

бай Пешо
06 Dec, 2007 | 13:04

Браво, женя, комсомолец стар! А към множеството литературните кражби от този тип на Хайтата можеш да прибавиш и "Родопските комити разказват " на Петър Маринов(създателят на нявгашната дружба "Родина").Синът на П.Маринов - Александър Маринов, бив директор на държавния архив, пловдив ежив и здрав. Потърси го.

патриот
06 Dec, 2007 | 11:18

Правилно, Той е Хайтов. Той може да лъже, да краде, да манпулира, но е Хайтов. На големите писатели -националисти всичко е позволено

анонимен
06 Dec, 2007 | 00:22

Колко е вярна тая басня не знам, ама той е Хайтов, а пък ти си никой. Даже малко повече, ти си някой, който пише откровено поръчкови работи за жълти стотинки.


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.