Факти, Анализи, Коментари
   21 Май 2024
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Нещо се случва в българската журналистика
Евгений Тодоров - 26 Ноември 2007
Едни много големи европейски пари бяха изхарчени преди време за въвеждане на етични норми в медиите
Евгений Тодоров
Евгений Тодоров

Човек трябва да е поне средно интелигентен, за да установи, че шумотевицата около  “случая Батак” реално прерасна в гонитба на вещици. Ако трудът на двамата историци беше отпечатан в книга, тази книга със сигурност щеше да бъде изгаряна публично. От хора, които никога не са я отваряли.

Един научен спор, по който и намерение нямам да вземам страна /все пак съм чел доклада и голяма част от написаното по този повод/, попадна във вестниците, те надуха свирката на националистическата истерия, щафетата естествено пое СКАТ, някои историци решиха да яхнат вълната на народната любов /и омраза/ и се получи една българска манджа, която не може да се намери в никое европейско меню.

В цялата история има доста съмнителни неща от гледна точка на журналистическата етика. А за въвеждането на етични норми в българската журналистика преди няколко години бяха изхарчени едни много големи европейски пари.

Някой да е чул за някаква реакция на някакви комисии, избрани да следят за етиката в медиите? Такова нещо няма –парите са изхарчени, забравете.

Каквито и да са причините за раждането на станалата известна публикация на “Шпигел”, в която се изразява недоумение – меко казано, от написаното по повод “случая Батак” във флагманите на българския печат, двата ВАЦ-ови вестника, не може тя да няма отзвук и извън България. И не само в Македония, където не пропускат да си направят съответните изводи и да представят България в познайте каква светлина...

Впрочем Председателят на Съюза на издателите се казва Тошо Тошев, а Венелина Гочева е Председател на Фондацията за етична журналистика. Тоест упреците срещу “Труд” и “24 часа” по някакъв начин могат се възприемат и като упреци срещу правилата в българската журналистика. Или може би срещу липсата на правила.

В петък двата вестника отделиха по две страници за изясняване на случая. Заглавията на двете интервюта – с главния управител на ВАЦ и юриста Щефан Холтхоф-Пфьортнер съвсем не изчерпват цялата полифония на изказаните мнения.

От контекста могат да се извадят съвсем други заглавия.

Например: “Ейдън Уайт вече се запознава с въпроса”. Или “Дискусия, в която се чуват националистически упреци, е много неприятна”.

Впрочем кой е Ейдън Уайт?

Става дума за една уважавана в Европа фигура, генерален секретар на Международния журналистически съюз.
Какво прави той тук – ами запознава се с въпроса. Значи въпрос има.Така излиза.

Впрочем Уайт беше и миналата година в България и напомни на българските журналисти някои правила. Припомни, че журналистиката има както образователни, и възпитателни функции.

Докато веруюто на Председателя на Съюза на издателите /според “Шпигел”/ е да се пише за това, което хората мислят. Иначе вестникът губи аудиторията си. Ако елементаризираме ситуацията, откриваме два разминаващи се принципа – да се върви преди аудиторията или да се върви след нея.

Да се задава европейски модел на поведение или да се предъвкват отпадъците от храната на маргиналите и политическите спекуланти.

По-рано и други специалисти от Европа са признавали, че са подценявали наблюдението върху българските медии.

Сега обаче нещата май започват да се променят. За добро или за лошо “Шпигел” размърда блатото. Интересно до какви изводи ще стигне Ейдън Уайт.

И още по-интересното е коя медия ще се осмели да ги публикува.

А може би от СКАТ предварително ще обявят награда за главата му и човекът просто ще се скрие – като Мартина Балева.

А Божидар Димитров ще поиска да му забраним да влиза повече в нашата мила страна.

Да живее България!


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Авел
31 Dec, 2007 | 20:30

След като гледах втората част на дискусията по "случая Батак"в НБУ, организирана от авторите на материала - доц. Евгения Иванова и колежката й, изразявам отново мнение по темата. Какво омерзение ме обхвана, когато слушах опитите на Е. Иванова да обоснове тезата си, че случая в Батак се превърнал от батачани вече от трагедия в своеобразен празник, защото ако в началото батачани служили панихида на загиналите, то в последно време го превърнали в празник - с леене на бира и печене на кебапчета, което показвало, че случая не е чак толкова трагичен. Че не отрговаря на истината твърденията на американския журналист Магкхагън, че са били избити зверски 5000 батачани, а били изписани само 1750 имена на паметните плочи. Дори така да е, дори да са 17, а не 1700 души избитите, това си е геноцид г-жо Иванова и г-н Е. Тодоров. И ако подобни автори се появят в Израел, отричащи Холокоста или в Чехия, омаловажаващи избиването на 1500 жители на Лидице от хитлеристите, вероятно щяха да ги замерят с камъни, а не като у нас да се обвиняват журналистите, че раздухвали националистичската истерия. На фона на солидарните "интелектуални" физиономии на колегите на злополучните автори на материала, радостно впечатление направиха изказванията и реакциите на техните студенти на дискусията, които им нанесоха звучен шамар с разумните си изказвания, отхвърлящи мерзките твърдения, след което колективно напуснаха дискусията-фарс. Подкрепям мнението на проф. Г. Марков от БАН, че това е политическа поръчка за измиване на окървавения исторически образ на "братска" Турция, наследник на Османската империя, за да се приеме по-бързо в Евросъюза. Странно защо този проект се подкрепя финансово от известната германска фирма "БОШ", което има голям търговски обмен с Турция, или отново се потвърждава правилото "Интересът клати феса".

Авел
09 Dec, 2007 | 11:49

Виждам, че модераторите на форума толерират форумците
спазващи "новата партийна линия" и изтриват коментарите на иноверците, т.е. на "гяурите" осмеляващи да говорят за турски геноцид и т.н., но пак ще опитам да се изразя мнението.
И така, намират се форумци като колегата "ХАДЖИ Гюров", които говорят за идеологеми, насаждани от омразния "комунистически" режим спрямо новите ни близки приятели - турканушките. Те искат да ни светнат, че приказките за турския геноцид спрямо населението в които са "гостували" за кратко - къде за 300, къде за 500 години са чиста измислица и исторически неверни. Главната вина разбира се на клетите българи вероятно е била, че са се подали на влиянието на такива отявлени националисти като Ботев, Левски, Раковски и пройдохи като Стефан Караджа, Петко войвода , като "московските агенти" Бенковски, Заимов, като този "пишман" интелектуалец Иван Вазом дето взел та написал този роман със "зловещото" име "Под игото" и разбунили бедния нродец. Според тези псевдобългари, нямало е никакъв смисъл от бунтове и въстания, тъй като имало симптоми, че на братята турци вече им били втръснали печените български агнета и сами щели да си отидат и да ни дадат независимост, както позволили съществуването и на бълагарската независима църква през 1870 г, ако не се лъжа. Т.е. "да би мирно сидяло, не би чудо видяло" и "преклонената главица, сабя не я сече".
Освен това, ако не беше турското присъствие, как щяха да се появят такива видни "патриоти" "хаджигенчовци" и "кирякстефчовци", а за бунтовната рая, естествено има ятагани. А това, че батачани са били клани от помаци, а не от турци, не е кой знае какво "светване", защото не е важно какъв си бил по произход, а какъв се чувствуваш. Прадедите на помаците може да са били българи, но техните потомци и тогава и сега са с чуждо - турско самосъзнание, ето това има значение.

генчо
02 Dec, 2007 | 13:26

Изключително смислен коментар. Веднага разпращам линк на приятели и колеги.

slu4aen
29 Nov, 2007 | 15:02

Dobre doshli v li4nia blog na evgeni!

ps: pod nivoto i na srednostatisti4eski debilen blogger ...

Господин Гюров
29 Nov, 2007 | 14:18

Идеологемите около турците и турското робство, набити в главите ни от най-ранна възраст, изглежда ще държат влага на доста хора чак до смъртта им. Някой спомена за "неспорими факти". Дами и господа, писаното в някогашните ни исторически учебници, романи, стихотворения и тн. не винаги е "неспорим факт"; когато една лъжа се повтори 1000 пъти (особено пред деца), тя може да започне да се възприема като психологическа истина, но никога няма да бъде историческа истина. Изглежда нашето общество все още не е готово да се запознае с историческата истина, много българи изобщо не са готови да допуснат, че зад любовта и омразата, които са им били вменени, стоят както някои истини, така и много измислици. Осъзнаването на последното може да доведе до сериозна криза на идентичността, срещу каквато може да се изправи успешно само психически здрава и зряла личност. Затъналите в национализма уви много рядко са такива.

Покрай скандала за Батак аз научих една от тези исторически истини, които са толкова добре потулени у нас. А именно, че превзелите Батак не са били турци, а помаци, барабар с шефа им. Защо това обикновено не се казва, и защо цялата истерия около клането не се насочва срещу помаците, а срещу турците, предполагам всеки (освен най-малоумните) лесно може да се досети. А колко ли още такива неща от историята си не знаем, заменени с какви ли не митове? Колцина например са чували, че има запазени писма с оплаквания от български села, че не им е взет кръвен данък? Да, точно оня, за еничарите...

Можем да научим доста за собствената си история, ако освен нашите историци, прочетем малко и какво казват чуждите историци за нас. ЗАЩОТО ВСЯКА НАЦИОНАЛНА ИСТОРИЯ ЛЪЖЕ. Не само турската история лъже, отричайки геноцида срещу арменците, не само съврменната македонска история лъже (за почти всичко), и българската "историческа наука" лъже на поразия. А щом дори историците (които би трябвало да са учени) са толкова пристрастни, какво да очакваме от журналистите...

Някои интересни неща за Османската империя могат да се научат например от тук: http://www.lib.msu.edu/sowards/balkan/lecture3.html

bulgarina
28 Nov, 2007 | 16:17

Питам - защо Евгени & Co не интерпретира Холокоста "по смисъла на една школа в изкуството – така наречения деконструктивизъм – като пояснява при какви обстоятелства и в какво време са възникнали" (Бодо хомбах) разните там мнения, картини, концлагери и пр. И това да се случи в германска или австрийска медия? Каква ще бъде реакцията на съда и прокуратурата? И какво ще каже др. Хомбах тогава?

Петобагреник
28 Nov, 2007 | 15:45

Сираков, благодаря за мнението. Досега не знаех, че пърденето в църква е антидемократично. По тази логика германците са тирани. Виж, за проявата на лош вкус сте прав. Апропо, даването на съвети също минава в тази графа. От много съвети и Съветския съюз се разпадна на съставните си частушки. Както и да е. Разбирам ви, и вие изпуснахте клапана т.е. пуснахте си душата. Добре, че нетът не е църква. Да живее демокрацията! :)
Сираков, аз съм не по-малко патриотично настроен от вас, но оценявам кое може да бъде ефективно и кое контрапродуктивно. Ако вие се юрнете да колите циганите, Европа ще ви трасне предпазна клауза. Ако "възродите" насила т.нар. български турци, Америка ще ви вземе скалпа, а Турция може да се възползва от това и да осъмнете с фес. Следователно от ерчене в стил "на гол тумбак чифте пищови" файда няма. Получава се много шум за нищо. Нещо като врясканията на македонистите, според които Адам е бил македонец. Смешна работа. Спокойното и ведро отстояване на българското, без комплексарски залитания е за предпочитане, мисля. Пък и патриотизмът не е професия или някаква изключителност, с която да се пъчите. Всеки нормален българин е патриот.
Мненията, споделени до момента не ме учудват с нищо - те са в дискурса на очакваните, бих казал - задължителни реакции. Част от демократичния процес. А че с този процес се злоупотребява повсеместно е факт. Помемам с усмивка своята отговорност и вината, която ми вменихте. Помислете дали размахването на пръст е акт демократичен.

За твойте словесни откоси
си имаме отговор прост:
задаваш ли много въпроси,
ще станеш и ти под въпрос!






Сираков
28 Nov, 2007 | 14:25

Нищо, че съм ура-патриот, анахроничен тъмен балкански субект и въобще лош човек, Съветвам извънредно настойчиво Другарката Балева и подобните ней да не се изкушат да разглеждат като космополити и гражданин на 21-и век други разни исторически събития, отразени в къртини, като например картината на Дьолакроа "Кланетата в Хиос". Ако си позволи да го направи, паликаретата такова сиртаки ще й изиграят върху корумпираната отцепродавна тиква, че смъртоносните заплахи от страна на Атака, телевизия СКАТ и батачани ще й си сторят песен!

Петобагреник, не злоупотребявай с понятието демокрация и лично мнение! Да пръднеш в църква не е лично мнение, а липса на маниери , възпитание и уваженвие къмч околните. Простотия, иначе казано.

fen
27 Nov, 2007 | 19:28

Наистина има проблем "със" и "във" българската журналистика, не знам дали е лошо това, което се случва или обратното, че нищо ново не се случва.
Евгений, просто за пореден път си констатирал - НЯМА ДЪРЖАВНОСТ в България.


weims
27 Nov, 2007 | 19:26

До ура-патриотите - четете Петобагреника - става дума за журналистическата отговорност!
А основното от нея може да се представи с едно изречение - да се даде възможност за повечето /ако не всички/ мнения да стигнат до аудиторията.
Въпросните два вестника бяха много точно наречени от сп. "Шпигел" "булевардни". И не се заблуждавайте от позицията им в случая - точно толкова разпалено биха защитавали и противоположната, ако сметнеха, че ще им донесе по-голяма полза.


Петобагреник
27 Nov, 2007 | 17:26

Демокрацията е това - размяна на мнения. Често противоречиви, да не кажа - непримирими. Вчера мастит западен журналист сподели по БНТ, че демокрацията не решава проблемите, тя ги омекотява и контролира. В този смисъл статията на Евгений Тодоров е част от дебата за българската журналистика. За съжаление, част от него са и личните квалификации, които той отнася. Несправедливо, разбира се. Ерго, можем да изведем въпрос: не е ли време и в интернет пространството да се позволяват коментари само за хора с пълна регирстация? Така всеки с името си честно и открито може да отстоява своята позиция. Ето тема за размисъл, що се отнася до кодекса за журналистическата етика.

П.П. Никнеймът горе е прозрачен като утринна роса. :)

анонимен
27 Nov, 2007 | 15:25

Къде ми е коментара, майна?

анонимен
27 Nov, 2007 | 15:24

ПЪРВО, уважаеми г-н ЖУРНАЛИСТ, книга вече има издадена на български език и човек с Вашите претенции би трябало да знае това, още повече преди да започне да пише по темата. ВТОРО, авторите не са журналисти, а изкуствоведи, и под претекст, че пишат студия за картини, отразяващи исторически събития, грубо тенденциозно правят исторически анализи с неприкрит опит да изопачат историята ни. То е равно ако Вие опитате да рисувате, нали така. Останалата част от материала не четох, защото познавам добре репертоара Ви. Дано да ви е платено доволно.

Trandev
27 Nov, 2007 | 12:53

"Смятам, че младата историчка на изкуството интерпретира картини по смисъла на една школа в изкуството – така наречения деконструктивизъм" - Eто къде съм бъркал и българската общ. е била заблудена. Явно виден представител на това течение е иранския президент, но защо в доста държави отричането на холокоста е углавно престъпление, а в България е школа в изкуството. Моля другаря Бодо да изнесе подобни лекции за арменския геноцид и Холокоста - рестпективно в Армения и Израел, дори в братските САЩ, дано го разберат така както го е разбрал автора Евгени. Правилно и еднозначно. Всичко е изкуство. Дори върху мъката и жертвите на нашите предци.
Амин.

Източник - DW
27 Nov, 2007 | 11:51

„Нямаме намерение да издаваме директиви за съдържанието на българските ни издания”

Шефът на ВАЦ - Бодо Хомбах

Бистра Узунова разговаря с шефа на групата Бодо Хомбах.

Б. Узунова :
Шефът на медийната групировка ВАЦ не е сред хората, които лесно дават интервю. Фактът, че този пъти всичко става изненадващо бързо, говори, колко голям е натискът да се изясни участието на двата вестника в подстрекателската кампания срещу Мартина Балева и Улф Брунбауер. Хомбах казва:

Хомбах:
„Ние сме изключително заинтиресовани да отговорим на този въпрос възможно най-задълбочено, а не повърхностно. Поради това приех поканата на българския президент идната седмица в четвъртък да замина за България за да обсъдим и този въпрос, да чуя и неговата гледна точка на историк, както и тази на редица други експерти. Аз ще бъда придружаван от реномирания историк проф. Лутц Нийтхамер, който познава проблема - той е бил в кураториума на фондация Бош, когато е дадена стипендията на младата специалистка по история на изкуството - както и от президента на международното сдружение на журналистите Ейдън Уайт. Искам много задълбочено да си изясня станалото, защото смятам, че тук става дума за дълбоко културно недоразумение, от което трябва да се поучим и от което и журналистите в бъдеще ще трябва да извлекат поуки за качеството на своята работа.”

Б. Узунова :
Що се отнася до същината на културното недоразумение, Бодо Хомбах го обяснява така:

Хомбах:
„Смятам, че младата историчка на изкуството интерпретира картини по смисъла на една школа в изкуството – така наречения деконструктивизъм – като пояснява при какви обстоятелства и в какво време са възникнали. Това нещо обаче е било разбрано погрешно в България от много хора – коиото са го схванали не като техническо-научен процес, а като развечнаване на национални символи и идентичности. Разбуненото обществено мнение в България, е необичайно – получавам безкрайно множество обаждания, включително и от независими, обективни и загрижени хора и това ме накара да взема решението, основно да се занимая с този въпрос и да се посъветвам с най-добрите експерти, които мога да намеря.”

Б.Узунова :
Бодо Хомбах иска да се дистанцира от емоциите, разразили се в България. Той в никакъв случай не би желал двата вестника „Труд” и 24 часа” да бъдат третирани като националистически, или дори близки до Атака. В тази връзка той припомня, че двете издания и сами са били обект на националистически атаки и че снимките на главните редактори също са били поставяни в интернет с указание, че за тяхната сигурност не може да бъде гарантирано. Независимо от това Хомбах признава, че са направени грешки, които той няма намерение да прикрива. Шефът на ВАЦ смята да засили обучението и допълнителна квалификация за журналистите. Предвидени са семинари, конгреси, обмен на мнения по етиката на журналистическата професия. Хомбах признава и това, че вътрешната комуникация в рамките на групировката очевидно не функционира добре, след като за нещо станало през лятото, той научил едва през миналата седмица. И още нещо: в бъдеще вече няма да се сключват договори в чужбина, в които ВАЦ да поема отговорност само за финансовата страна и разпространението, а партньорите – за съдържателната. Ето как Хомбах си представя засиления контрол над съдържанието :

Хомбах:
„ Нямаме намерение да контролираме съдържанията в партийно-политически аспект.Това няма да стане в никакъв случай. Нашият принцип е да се доверямае на компетентността на главните редактори и местните журналисти. Съдържателно нашите редуактори трябва да са свободни от външни влияния. Би било ужасно, ако издателството излезе с директиви, как да се работи. Основните ориентири са принципите на Орагнизацията за сигурност и сътрудничество в Европа – ненасилие, демокрация, европейска ориентация, толеранност. Освен това става дума за качеството на журналистическия труд, за любовта към истината, за точносттта в проучванията и в тази област смятаме да засилим образованието и допълнителната квалификация, за което отдавна имаме планове. Нямаме обаче намерение в Германия да разработваме директиви за съдържанието, което се публикува в България. Подобно нещо би било напълно погрешно.”

бай Пешо
27 Nov, 2007 | 10:31

Ех, Женя, Женя, нерин съпруг, одъртя, побеля и поолися, но все напомняш на нявгашните си писания в "Комсомолска искра", орган на ОН на ДКМС Пловдив! Да си жив и здрав!

Авел
27 Nov, 2007 | 08:32

Изглежда съм се заблуждавал, като считах, че автора на статията е граждански отговорен българин. Оказа се, че е граждански отговорен космополитик и евроблюдолизец. Не може при оценката на всеки деликатен национален въпрос и проблем да се озъртаме и да чакаме какво ще кажат братските американски или европейски щати и тейните политически и култур трегери, повечето от които бъркат България с Румъния или считат България все още за област в Румъния или Турция. Ние си имаме собствена сурова и жестока историческа история и истина, с неспорими факти. И който се опитва да поевропейчи мисленето, чувствата, традициите и историята ни, чисто и просто предава собствения си народ, още повече, когато притежаваш определен интелектуален потенциал.

Баграмян Пети
26 Nov, 2007 | 17:20

ГЛОБАЛИСТИЧНО

Аз съм българин обучен
да се хваща за зелено.
Манго, долари, бамбуча
първа радост са за мене!

европеец
26 Nov, 2007 | 15:50

Българино,
Най-малко европейците създават слабоумни българи, според мен те се чудят какво да правят с нашето слабоумие. А образованието си е чисто нашенско. Сега - като въведем и вероучение, е станем умници и равностойни на пазара на труда.
Колкото до образа на Бодо Хомбах като затънал в лайна - това вече е в стила на нашенската журналистика. Немската едва ли ще се позволи да опише така някой уважаван българин. Та за тези неща май става дума в написаното от автора. Не че с всичко съм съгласен - например дали трябваше да се продават вестниците на същите немци...

Петобагреник
26 Nov, 2007 | 15:10

Споко, сънароднико, споко. Тя тая работа с крясъци не става. Викнеш ли по силно и ти пращат Седми американски флот. Тънкостта, приятелю, е хем да се глобализираме, хем да си останем българи. А това става с интелигентни анализи. Чат ли си?

bulgarina
26 Nov, 2007 | 14:07

Естествено, че нещо се случва - започва небивало евронабиване на журналистическите обръчи. И правилно! Трябва да сме коректни - да строим паметници на терористите, които вривиха вагон за майки с деца на гара Буново; евроцелта на еврообразованието ни е да създава само келнери, пазачи и проститутки; разни майнички, болни от слабоумие и графомания, да ни обясняват евроистините и пр., и пр. А колкото до др. Бодо Хомбах, той просто е потънал до ушите в калта, а ни учи да си мием ръцете преди ядене.

Петобагреник
26 Nov, 2007 | 13:59

Като гледам, авторът на статията не взима страна по случая, а само повод за обглеждане на журналистическите нрави. И слава богу. Защото е смешно да се говори за националистическа истерия в случая. Все едно да обвиниш човек, че се възмущава, когато плюят на гроба на баща му. Реакцията на мнозинството българи е човешка, очаквана и същата, каквато би била по подобен случай в Германия, Франция, Русия, Македония, Тамбукту или където и да е на гъза на географията. Виж, ако някой политик, историк или журналист се опита да извлече евтини дивиденти от това, вече не е добре. За това, мисля, говори Тодоров. Дано съм го разбрал правилно.

Петобагреник

Trandev
26 Nov, 2007 | 13:13

Какво е Европейския модел и влиянието му върху българската нация.
1. По Европейски модел да си затворим АЕЦ - Козлодуй и да не строим АЕЦ - Белене;
2. По Европейски модел да си затворим и ТЕЦ -овете, много димят;
3. По Европейски модел да забравим своята националност и да търпим всякакви историци. Не, не е имало петвековно робство, имало е присъствие. Дори в Батак, не имало нищо друго освен другарска вечеринка;
4. По Европейски модел бяха направени чешми и паметници на турски терористи, не от онова петвековното присъствие, а от нашата най-нова история.
Само се чудя, дали такива автори като горния не приравняват Европейския модел с нихилизъм и обезличаване на нашата нация. Това е най-гадното в българина липсата на чест и достойнство, малодушието и комплексарността го кара постоянно да се сравнява с Европейския модел отричайки своята националност и идентичност.


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.