Новият пловдивски кмет от ВМРО /и ГЕРБ/ Славчо Атанасов по време на предизборната си кампания поиска благословия от Негово високопреосвещенство митрополита пловдивски Николай и тогава обеща някои неща. За добро или за лошо започна да изпълнява най-напред точно тази част от предизборните си обещания.

Едно от тях бе да се изгради храм на последното пловдивско тепе, на чието било още няма нищо.Така посетителят на Пловдив ще бъде  раздвоен в първото си възприятие на града– на единия хълм Альоша, на другия -  православен храм.След което ще се опита да търси общото.

Едно е сигурно – че ще има тържествени церемонии и на двата върха.

Пътят до върха на Джендемтепе, където ще бъде храмът, е доста уморителен за християните от третата възраст и едва ли те ще ходят масово на служба всеки ден. Но по празниците – може. Отсега се представям картинката – пълзят набожни пловдивчани нагоре, а отляво и  отдясно ги подминават лъскавите коли на бащиците на града, които не обичат да спазват забранителните знаци.
Както става и сега, когато се празнува 3 март на съседния хълм.

Сега отделен въпрос е дали точно със строеж на храм – даже и парите да са от дарения, трябва да се започне, след като на града липсват десетки детски градини, примерно.Това се знае даже в Америка и тези дни се разчу, че някакви американци вече събирали пари за детска градина.

Така че американските богаташи са се загрижили за детските ни градини, а българските явно ще предпочитат строежа на храма.
Защото очакват пътят към сърцето на новия кмет да минава през даренията за любимата му идея.

Другата идея, която вече върви към реализация, е да се въведе вероучение в училищата.

Славчо Атанасов каза, че ще разпореди на Регионалния инспектор по образованието да се започва.Какво ще разпореди министърът на образованието – не се знае. Ще посмее ли да се опълчи на една толкова благородна идея?

Досега интерес към този предмет – като свободно избираем, нямало. Но след като стане задължителен, нещата ще се променят. Децата ще бъдат закърмени с “отче наш” – като в католическа Италия, и ще забравят пороците на модерния свят.
Ако това стане, Пловдив, неговият нов кмет и дядо Николай ще останат в съвременната история на България.

Впрочем Негово високопреосвещенство вече дава мнения и за репертоарната политика на Пловдивския театър и за малко да отлъчи Йордан Радичков.

Може би следващата крачка ще бъде решенията на Общинския съвет да минават за одобрение през Митрополията.