Гръмна поредната новина. Ще вдигат стена на разделение във Факултето. Столичното гето ще добие завършен вид. Ако това наистина се случи, стени ще закрепостят ромите и в Столипиново, Шекер махала, Сливен, Пазарджик, Бургас...

Вярно е, хората там не са цвете за мирисане. Същите тези, които се срамуват да се нарекат цигани, са доказан криминогенен контингент. Живеят като номади без канализация, не плащат ток, скандализират околните с маанета на високи децибели, върлуват безнаказано на групи с брадви и колове... Лично на мен смугли съграждани са ми разбивали колата девет пъти. Преди седмица влязоха с взлом в мазето ми заради двайсетина буркана с туршия.

През лятото наех двама роми за някаква работа и накрая се оказва, че трябва да плащам на седем-осем и то двойно. А междувременно на един познат му пробутаха стари гуми в чувал за сто лева... Рецидив след рецидив. Фактите не са в полза на ромите, пък дори когато ги интерпретира Цветелин Кънчев. Къде е решението на проблема? Да натикаме циганите зад стени? Зад мрежи и плетове от бодлива тел? С тях някак естествено ще се появят патрулите, немските овчарки, вишките и картечните гнезда. Гетото задълбочава разделението. В него се зачеват много по-сериозните предизвикателства на бъдещето. Гетото трябва да има демократична алтернатива! Поглеждам с надежда към Европа.

Европейските медии завъртяха гореща новина. Италия, Австрия, а и други европейски страни, експулсират български и румънски граждани. Били мръсни, крадяли, не се вписвали в аристократичния им екстериор. А уж ЕС щеше да бъде Общ европейски дом? Оказа се, че за нас е било предвидено гетото. Задния двор. Буферната зона. И няма план Маршал. И няма Сорос. И няма солидарност. В главата на средния европеец се издига нова Берлинска стена. Пада нова Желязна завеса. И разбираш, че на Стария континент ти си в положението на рома от гетото отсреща.

Гетото е в нас и ние сме в гетото. Огледайте се: гето за инвалидите, гето за пенсионерите, гето за децата без родители... А има ли гето за политиците? Има. Те обитават бляскавото „гето” на властта, привилегиите и облагите. Тяхното гето е като Забранения град – трудно се влиза, но влезеш ли, не ти се излиза. Не случайно партии като „Евро рома” и ДПС се превърнаха в политически гета. С техни собствени закони и външни доброжелатели. Разделяй и владей. Това е законът на гетото. До там ли стигна българската демокрация? До тук ли й позволиха да стигне? На територия от 111 000 кв. километра – гета, които се тресат по линията на разлома. Удобно от гледна точка на глобалното гето.

Разбирам, че в политиката няма чувства, а патосът пречи. Особено, когато става дума за Real politic. Но когато постоянно хвърлят в очите ни мъгляви демократични принципи, редно е да се запитаме – не е ли това демокрация втора употреба? Дирижирана някак си, неистинска, обслужваща някого някъде там – зад стените на гетото? Истинската демокрация разрушава стени. Демократичният дух събира хората независимо от етническата и верската им принадлежност. Демокрацията помага на слабия, образова го и му дава шанс в живота...

Хм. Така мисля аз, един наивник, който трака по калдъръмената клавиатура на виртуалното гето.