Корупцията у нас не мърдала. Сан жанжмон – казват последните изследвания на нивото.

Лошата новина е, че почти всички европейски страни са с по-ниско ниво на корупция.

Има обаче и добра новина – че в Румъния нещата са по-зле в сравнение с нас. Което си е повод за гордост. Толкова много се изписа как нашите северни съседи ни били изпреварили във всички области, но в борбата с  корупцията явно изостават.

Въпреки че – да си припомним – там имаше масови уволнения на магистрати. Толкова масови и безкомпромисни, че някои хора у нас ги разтресе страх да не би опитът да се пренесе и южно от Дунав.

Слава богу – румънският пример вече не е привлекателен. Забравете го.

Нашият път в борбата с корупцията се оказва по-добър.  Поне в сравнение с румънския.Имаме хванати почти 100 държавни служители в крачка. Наказанията са най-различни. Някои са особено жестоки – като например уволнение.

Но има и наказания, които по бруталност надминават всички познати ни средновековни мъчения. Надминават и смъртното наказание за корупция, което се практикува в Китай. Става дума за нещо бавно и мъчително – за така нареченото “извеждане от корупционна среда”, което официално бе оповестено неотдавна.

Сега ще обясня за какво става дума.

С един депутат имахме общ познат – митничар, за известен период и съученик. Виждахме се отвреме навреме – митничарят все се натискаше да черпи. Очевидно нямаше финансови проблеми.
Един ден митничарят ми звънна – тресеше се от плач. Истеричен плач. Всяко трето изречение беше, че ще се самоубие. Защото го били изгонили от работа и не виждал как ще си храни малкото дете.

Звъннах на депутата и му разказах как нашият приятел има намерение да се самоубие. Попитах го дали не познава шефа на митниците.

Депутатът с явно неудоволствие си призна, че го познава, и обеща да направи нещо.
След малко ми звънна ядосан:
- Абе ти знаеш ли с какво е наказан нашият приятел? Просто са го преместили. Преместили са го за един месец в една канцелария.

Започваше зимата. Нашият съученик – митничар беше решил, че един месец в една канцелария на топло е равносилно на трагедия, караща човек да сложи край на живота си.

Чак сега разбрах какво означава това наказание. Просто човекът е бил изведен замалко от корупционната среда. След това го върнаха на студа. Не знам какво беше преживял край печката, но когато се видяхме след време, беше като преживял три години в Белене, косата му беше започнала да побелява и даже не  се натискаше да черпи.

Изглежда наказанието имаше ефект.

Само че сигурно около всяка корупционна среда няма топла канцелария – за заточение. Затова предлагаме – да се построи една общонационална канцелария и да я натъпчем със заточеници.
Нека нищо да не работят – само ще ги заключваме сутрин с пакет суха храна и вечер ще ги пускаме. Сигурен съм, че ще се самоизядат. Което ще повлияе на следващата класация на България.